Публикувано на: Fri, Sep 20th, 2013

Колко години живот са отпуснати на Земята?

rgfgu546rydfg33Животът на Земята ще съществува поне още 1,75 млрд. години, ако, разбира се, не се намеси ядрена война, астероид с прилични размери или друга катастрофа.

Дори без сценарии за „край на света” или „Страшен съд” космическите сили с времето ще направят планетата необитаема. След 1,75–3,25 млрд. години (когато Слънцето стане по-ярко и горещо и се увеличи по обем) благоприятната за живот зона ще се премести по-далече от нашата звезда и Земята ще престане да бъде „нашият дом”.

Главното тук е водата. В обитаемата зона планетата се намира на такова разстояние от своята звезда, което позволява на нейната повърхност да има вода в течен вид. В споменатите срокове земните океани окончателно ще се изпарят. Разбира се, условията, необходими за съществуването на сложни форми на живот (включително хора), ще изчезнат много по-рано.

Самият факт за пребиваването на планетата в зоната на обитаемост още не означава, че на нея задължително трябва да има сложни форми на живот. На Земята например първите прости клетки са се появили преди почти 4 млрд. години, насекомите – преди 400 млн. г., динозаврите – преди 300 млн. г., цъфтящите растения – преди 130 млн. г., а хората от съвременния анатомичен тип – едва преди 200 000 г.

Природата няма закъде да бърза – за създаването на разумен живот са й били необходими 75% от отпуснатото на Земята време. Няма смисъл да се търси какъвто и да било живот на планети, които са се озовали в обитаемата зона например преди милион години.

Но има и други фактори – планетите може да са прекалено големи или прекалено малки, сместа на атмосферните газове може да е доста неподходяща, а и самата атмосфера може да отсъства. Всъщност, ако се обединят всички фактори, къде по-голяма е вероятността на произволно взета планета, намираща се в обитаемата зона, да няма живот (или поне не в познатите ни форми).

Андрю Рашби и колегите му от университета на Източна Англия решили да не си усложняват излишно живота и да се спрат на това, колко време една или друга планета прекарва в зоната на обитаемост.

В основата на изчисленията на учените са залегнали съвременните представи за еволюцията на звездите – колкото по-масивна е звездата, толкова по-кратък е нейният жизнен цикъл, и обратното. Близо до своя край звездите стават горещи и се увеличават по размери, поради което зоната на обитаемост се измества.

На телата, където преди е бушувал живот, става прекалено горещо, а там, където доскоро е имало само студени и сухи пустини, започват да се образуват благоприятни условия. Полученият накрая модел бил съпоставен със Земята, Марс и седем други планети.

Оказало се, че на Земята са „подарени” 7,79 млрд. години (4,5 млрд. вече са минали), от които 6,29 млрд. тя ще бъде обитаема.

Ако на човечеството му се наложи да се преселва, то най-добрият вариант, разбира се, е Марс. Той, първо, е близо, а второ, ще остане в обитаемата зона още 6 млрд. години, тоест до края на живота на Слънцето.

Следващата близка до нас и годна за живот планета според оценките трябва да се намира в пределите на десет светлинни години. Но тя още не е открита.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Astrobiology.

Малките обяви на РадиоБГ-Лондон

Порция Смях

IBG_Catalog_7_Edition
С партньорството на:

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com