Публикувано на: Sat, Nov 23rd, 2013

Паркинг vs Парк или ще бъде ли минирана “Цар Симеоновата градина” в Пловдив

Fosadfnzftansdfite

Живеем в интересни времена… Индустриализацията на съвременното общество се е развила дотам, че „страничните й ефекти” заплашват да унищожат жизнената ни среда. Все по-често виждаме ужасяващите резултати от агресивната човешка дейност, от замърсяването на телата ни, градовете ни, планетата ни… Ускореното потребление и безотговорността към околната среда ни правят все по-нещастни и все по-болни! В последните 2 години основната ми мисъл е

КАКВО ЩЕ ОСТАВЯ НА ДЕЦАТА СИ?

Градът, в който живеем, е една малка екосистема. В нея има всичко. Има и няколко защитени зелени зони – това са белите дробове на града, оазисът на тишина, спокойствие и чистота, биоразнообразие и шанс за отдих. Три от тях са: Хълма на освободителите, Цар-Симеоновата градина и крайречната лонгозна гора.

Интересни неща се случват с тях:

1. През 1996 г. Бунарджика и още две от тепетата на Пловдив са обявени за Природна забележителност, защото са УНИКАЛНИ ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБРАЗУВАНИЯ. От този момент хълмовете стават защитена територия. В закона за защитените територии  е забранена промяна на естествения вид на природната забележителност. Забранява се всякакво ново строителство, разрушаване и извозване на скали.

Докато … в началото на 2012 г  възниква инвестиционна инициатива за „възстановяване” на стария ресторант „Голям Бунарджик”. Обаче!:

– сградата на ресторанта не съществува, от нея са останали малко невъзстановими руини, които преди строителството са окончателно премахнати, затова не можем да говорим за основен ремонт, реконструкция или възстановяване, допустими в ЗЗТ и Плана за управление на парка. Самият инвестиционен проект не представлява нито реконструкция, нито възстановяване, а напълно нов строеж на напълно нова във всяко отношение сграда.

– предназначението на сградата е изцяло променено – от обект за широко обществено ползване, се променя на частен клуб с винарна, джакузита и спални – за какъв „обществен обект” става въпрос – за обществено хранене или друг вид – с червени фенери? – основателен въпрос, предвид наличието на спални. Нарушени са изискванията и за законосъобразност, и за целесъобразност – недопустимо е да има частен обект с ограничено ползване в обществен парк, при това защитен от посегателство от 2 закона, а частният характер е ясно видим от функцията на помещенията и предвиденото КПП на няколко метра пред сградата.

– Скалите на хълма са защитени като УНИКАЛНИ ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБРАЗУВАНИЯ и в ЗЗТ е формулирана императивна забрана за тяхното разрушаване и изземване. Което не пречи Община Пловдив да одобри проект и да издаде строително разрешение, в което априори е утвърдено закононарушение, изразяващо се в отнемане и извозване на 2900 м3 скална маса. В същото време всички сезирани инстанции (Община Пловдив, РДНСК, ДНСК, РИОСВ) в един глас твърдят едно и също – „НЯМА нарушения, къртенето върви по план, още не е достигната проектната кота”!?

– Какво правят министерствата, отговорни за съгласуване и контрол на дейностите в защитената зона? На първо място, никой не си прави труда да разгледа проекта, който съгласува! Въпреки предписанията на НИНКН строителството да се извърши в рамките на съществуващия обем, одобреният проект излиза доста под и над старите габарити – факт, установен и при проверката на представители на КАБ, изнесен в становище на сайта на камарата. МК и МОСВ не реагират на сигналите за къртене на скалите. Всеки един  отговаря „това не е моя работа”, затваряйки очите си и за закононарушенията, и за надлежния контрол върху тях.

– В крайна сметка възмутени от целия този абсурд граждани учредяват инициатива по ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ  с искане да се отмени стр. разрешение, да се върне или наплати иззетият сиенит, да се възстанови публичната общинска собственост върху имота в съгласие с разпоредбите на ЗУТ, да се ревизира сделката със земята за този имот и да се направи широко обществено обсъждане за бъдещето на този терен. Подписката беше изпратена на обласния управител (единствения, отговорил в срок, макар и безотговорно), на кмета и на общинския съвет. Последните две институции се активизираха да си свършат законовите задължения след бурни скандали и заведени дела срещу тях за преднамерено бездействие и мълчалив отказ. ТОВА ЛИ Е НАЧИНЪТ ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ДА СИ ВЪРШИ РАБОТАТА? Отговорите и на кмета, и на председателя на ОС са бягство от отговорност, защото не им стига доблест да признаят „грешката”…
Друга „защитена територия” – Цар-Симеоновата градина – паметник на градинското и парковото изкуство, изведнъж става обект на извънреден интерес … с нестандартната идея да се подпъхне паркинг под естественото езеро. И подробностите:

– не е направено широко обществено обсъждане за промяна на подробния устройствен план

– не е направен конкурс за изработване на проект

– нарушени са режимите за опазване на парка, в които е абсолютно забранено изграждането на „всякакви подземни и надземни паркинги …”

– нарушен е чл. 62 на ЗУТ, третиращ устройството на зелените площи в урбанизираните територии

– нарушено е предписанието ма Министерството на културата „езерото да се възстанови в първоначалния му вид”

– целесъобразност – при налични други възможности в централната зона на града се търси място за паркинг точно там, където е незаконно да се направи!

– противоестествено и нелогично е да се сложи нещо солидно и мръсно под естествено езеро, както и точно в парка, предназначен за отдих,  да се вкарат изгорели газове!

– нарушено е предписанието на МОСВ да не се превишават допустимите норми за шум, замърсеност и запрашеност на въздуша, защото те И В МОМЕНТА са превишени!

– друга прелюбопитна подробност са широкоафишираните в медиите „световни примери” за такива подземни паркинги, специално в Индия. Една бърза справка ми показа противоположна картинка на обрисуваната – в Делхи, примерно, началото за изграждане на такива обекти е април 2009. През септември 2012-та, само 3 години по-късно, градската управа взема решение да прекрати тази практика като неудачна! Другият цитиран пример – в Джайпур – на официалната страница най-отгоре са две мнения на посетители, крайно разочаровани от резултата на тази инициатива. Дали ние трябва да задлъжнеем с 3 млн. лева, да превърнем централната си градска градина в строителна площадка и да изчакаме 3 години, да се „уверим”, че този проект точно там е пълна глупост?

– и накрая – пловдивската общественост е омайвана чрез медиите как се отпускат безвъзмездни средства по европейска програма за зелена околна среда, но Общината и ОбС  не обявяват истината – че на пловдивчани ще се натресе още един заем от 3 млн. лева, който те едва ли биха искали да плащат. При всички случаи дори не се прави опит да бъдат попитани. Защо ли? Защо кметът и гл. архитект твърдят, че обжалваните актове са в сила и се сключва договор с МРРБ и се гласува вземане на заем в ОбС на липсващо основание?!

Трета „защитена зона” – лонгозната гора, която се опитват да ликвидират за изграждане на втори гребен канал. Каква е интригата там?

– тази територия попада в 2 зони „Натура 2000” и една защитена зона за нощуване на малък корморан. Открити са огнища на 70-80-годишни бели тополи, които са защитен вид и са в Червената книга.

– Проектът предвижда вторият канал да се използва основно за ски, джетове и риболов, като не е ясно как ще се съвместяват тези дейности! Последствията ще са разрушителни – шумът от новите дейности ще унищожи същността на тази територия и тя няма да може да се ползва нито от птиците, нито като зона за тих отдих, нито ще бъде гора след изсичане на 150 дка зелени площи. С това се нарушава и предвиждането на ОУП и още – градоустройствените норми, защото и в момента зелените площи на жител са почти наполовина от нормираните!

– След справка на официалния сайт на световната федерация по гребане излязоха наяве някои любопитни неща: става ясно, че въпросната федерация от известно време работи в тясно сътрудничество с WWF и е затегнала здраво всичките си правила и изисквания по отношение на инфраструктурата и начините за провеждане на състезания под шапката си, така че да изключи всякакви вредни ефекти върху околната среда и биоразнообразието. Дали WWF знаят за безумните проекти на Община Пловдив за втори гребен канал, попадащи в границите на „Натура-2000” и които биха унищожили голяма част от уникалната лонгозна гора в района и биха накърнили местообитанията на птиците в крайречната зона?

– има официално написано становище на 10 НПО, вкл. „Зелени Балкани” и „Съюз на ландшафтните архитекти” с мнение, че проектът е неудачен и ще има отрицателно въздействие върху територията на Пловдив, и особено върху защитените зони.

Интересен парадокс: Министерството на околната среда и водите обявява дадена зона за специална и под защитата на закона. Министерството на културата оценява даден парк като носител на специални ценности и го обявява за паметник на градинското и парковото изкуство. И така защитеният с два акта и специални режими на две министерства парк се оказва… напълно беззащитен! Защото зелената територия е оставена сама на себе си да се защитава. Къде е държавата? Никой не знае!

Старите хора казват „Никой не е по-голям от хляба”. В съвременния контекст на развитие на човечеството това вече звучи така: „Никой не е по-голям от Природата”.

Арх. Владимирова

IBG_Catalog_7_Edition
С партньорството на:

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com