Публикувано на: Mon, Dec 16th, 2013

Да бъдеш по-голям от историята или история за най-обичания град!!!

night PlovdivМисля, че на всеки от нас му се е случвало да  види нещо, да попадне на място, което го кара да се чувства различно, да бъде впечатлен, омаян, и въпреки това да не може да опише  с думи видяното, почувстваното.

Подобно е усещането да бъдеш в Пловдив – една магия на град, който по някаква си своя, непонятна рецепта ни прави различни, специални. Едно място, в което се влюбваме веднъж, но завинаги!

И наистина, колкото повече се опитваме да опишем със силата на словата Пловдив, толкова по-слаби сме пред невъзможността да го сторим.

Градът на тепетата може единствено да се усети, неговият дух трябва да проникне в душата. Може би едва тогава човек разбира Пловдив.

Усещайки всичко това, една от истински пленените, влюбени в града на високите каменни хълмове личност, Николай Илчевски се нагърбва с нелеката задача (нещо типично за него!) да ни хвърли във вихъра на танца, да ни сблъска челно с омаята на Пловдив.

За целта, познатият на филибелийската общественост творец застава зад един повече от интересен, но същевременно и рискован проект – той прави филм за любимия град – Пловдив.

Казвам „рискован проект”, тъй като духът на този вечен град наистина трябва да се усети! (вероятно затова той се насочва към визуалното)

Но да не се повтарям, а да се върна към появата на тази лента за Пловдив.

Всъщност мащабната идея е реализирана с финансовата подкрепа на общинска фондация “Пловдив 2019”.

Зад нея застава и фирма “Алитеа”, и както казва Николай Илчевски: „ Спечелихме конкурс и цяла година го реализирахме. Филмите са с продължителност 13, 8, 7, 6 и 9 минути. За една година с екип заснехме към 3000 кадъра от града, а след това избрахме най-хубавите и ги разделихме по предварително набелязаните теми”, допълва сценаристът на документалната лента. (между другото това е съвсем ново амплоа за Николай, който знаем като журналист, писател и създател на уникалния музей на камъка и дървото „Тера Фантастика”).Тук обаче той ни показва, че за широко скроените хора няма рамки.

Във филма ще видим зимни виелици с изкоренени от буря дървета, пролет по хълмовете и цикламени потоци по улиците, есенни грандиозни гледки от всякакви цветове. И лятото с всичките му забавления.

Практически филмът  за Пловдив е съставен от 5 отделни части.

Първата се нарича “Моят град, моят Пловдив”  и представлява запознаване с богатствата на града, с красотата и културата му. Всъщност това е и основният акцент в цялостното вглъбяване на екипа в душата на Пловдив. Защото Пловдив заслужава своето място в света…. А Европа заслужава Пловдив. Все пак, когато двамата братя сучат от вълчицата (става дума за Рим, някой да не се обърка), Пловдив (тогавашен Евмолпия) е вече на 400 години!

Всички части на поредицата звучат много красиво, но и категорично, че Пловдив заслужава световна слава. Направени са великолепни сравнения с други полиси по планетата. В някои части са включени снимки на НАСА и Европейската космическа агенция.

“Символи и артефакти” е откъсът, показващ емблематичните за Пловдив сгради, обекти и най-вече великолепните артефакти от последните 8000 години.

Третата част е озаглавена “Лица”,  и тя е „сглобена” от снимки на жители на града от всички възрасти и всички социални прослойки. Ведър, закачлив и категоричен жест към континента, към света, които много пъти добиват погрешната представа кои сме, заради уродливи прояви на маргинали с български паспорти зад граница. Посланието на филмовата част е: Ето кои сме. Ние сме като вас. Самият дикторски текст още в началото заявява категорично: Здравей, Европа! Пиша ти от любимото си кафе, от пейката на брега на реката – пиша ти с лицата на моите съграждани….. Пиша ти от гранитната чешма на Шнитер, от любимата улица на Стоичков… Ние сме Европа.”

Финалният щрих на филма „Пловдив утре” показва града в развитие – строежи, нови обществени придобивки, модерни сгради от последните няколко години, нови зелени площи…. и много много деца – които винаги са бъдещето на всяко общество.

Бих казал, че Пловдив отдавна заслужаваше подобно внимание,  такъв дълбок поклон, но както се казва  – по-добре късно, отколкото никога!

Лично за мен появата на този филм е сакрален миг, защото Пловдив е нещо много повече от най-стария жив град в Европа. Лентата се появява в момент,в който Пловдив е сред най-достойните кандидати за Европейска столица на културата през 2019-та. Градът, сгушен между сиенитните хълмове  в сърцето на Тракийската низина не е само чувство. Пловдив е състояние. Сън и реалност едновременно.

Пловдив отдавна е надскочил сянката си жива. Пловдив е Космос, а ние – неговите жители сме като ракети, които набраздяват за кратко невероятното му синьо небе, прорязвайки  въздуха на историята, отнасяйки завинаги частица от чудото Пловдив. Затова Пловдив е вечен!

И тук си спомням един стих, които ще цитирам по памет: „Сън ли  е бил онзи носталгичен Пловдив или Пловдив е името на града, в който живеем само, когато сме щастливи? После той си отива от нас, за да живеят  и други хора в него…”

Едни думи, с които няма да се съглася, не и в случая.

Пловдив няма как да си отиде от нас, защото не ние живеем в него, а той живее в нас!

Премиерата на документалния филм „Моят Пловдив” ще се случи на 18 декември от 18:00ч. , на ул. „Гладстон”32 (изложбена зала). Заповядайте!!! Входът е свободен.

И макар да нямам физическата възможност да присъствам на премиерата на този филм искам да добавя, че Пловдив е град който не съм, но в който оставам!

Plovmodiv-pr

 

 

 

 

 

Вижте трейлъра към филма тук:

 

IBG_Catalog_7_Edition
С партньорството на:

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com