Публикувано на: Wed, Mar 26th, 2014

Дъжд

_rain_1…..Дъждът ще продължи и през това денонощие, температурите и влажността ще се запазят. Възможно е в други ден валежите  да спрат……
Загасих телевизора, в стаята остана само синьото сияние на рамката му. Исках да чувам дъжда, как вали, как се спира в прозореца ми. Погледнах през капките, Темза лениво мърдаше, голяма и мътна. В ляво Тауър бридж беше притихнал и oсветен. Погледнах часовника на стената, той  също сиаеше в синьо. Беше толкова късно, че беше почти рано.
Не можех да заспя. Рядко ме спохождаше такова безсъние.Запалих цигара,звъна на зипото ми ме усмихна. Издишвах пушека бавно. Спомнях си за дъжда,онзи есенният, в България,не този студен и зимен тук и сега.
Беше есен….
Есен, красива и с топли цwетове. Разгула на есента, както казваше тя.
Тя е страхотна,казва се Ани. Научи ме да харесвам есента. Показа ми я чрез нейните очи. Показа ми топлите и цветове,показа ми червеното в залезите, кръвта на раждащия се изгрев. Очакването, хармонията. Преди това не харесвах есента. Не виждах красотата и. Мръщих се от студа и вятъра на есента„ Миришеш ми на застояли зимни дрехи, нафталин и изгарящи мокри съчки.
Обичам сутрините, които ме отнасят към нея.Тази беше такава, мрачна. Дъждът не спираше. Балкана беше изчезнал в облаци.Потърсих го с поглед, нямаше го, но аз знаех че е там. Усмихнах се.
Карах бързо, нямах търпение да я видя, наричах я моята Любов. Пуснах си диск на “Enia”, толкова подходящ със келтско-митичното си звучене в този дъждовен ден. Чистачките едва смогваха, карах в нищото. Виждах в огледалата как се завихрят капките от двете страни на колата ми. Виждах следите от гуми върху мокрият асфалт. Представях си, че това е фуртуна, която ме гони и иска да ме погълне, натисках газта до краен предел. Сто и тридесете коня в мотора на Калибрата, бяха будни и усещах мощта им. Дъждовните капки на предното стъкло се движиха от долу на горе от скоростта. Замислих се за скоростта с която шофирах.  В същност аз не шофирах а правех любов с колата си,отдавах и се. Така казваше Тя, моята Пролет. Моята Ани.
Нямам търпение да я видя. Усмихнах се.

I-phone ме откъсна от спомените, Погледнах дисплея беше Кингстън.

-Да, казах с досада.

-Само да ви напомня за срещата утре, Бос изстреля Кингстън.

-Знаеш ли колко по дяволите часа е, Кингстън?

-Да Бос, часа е 04 и 36 минути. Каза той.

-Знам колко е часа Кингстън, това беше реторичен въпрос, казах

-Съжалявам Сър отговори той-аз просто исках да съм сигурен че знаете за 10.00 часа в 129 Bayswater Road, London W2 4RJ, Аманда е подготвила пакета документи, аз ще го взема от офиса и ще ви чакам там, Бос.

-Защо толкова се натягаш, Кингстън?

-Това е работата ми ,Сър,стихията ми, отговори той.

-Разбирам, казах.

-Лека нощ, Сър.

-Добро утро, Кингстън.

Спомена за  нея пак се върна в главата ми.

Чаках я вън в дъжда.Представях си,че дъждовните капки по асфалта са целувките и по тялото ми. Имах план, да я взема и да отидем в хотела, там щях да поръчам любимият и спанак със сирене. После да правим любов и вечерта да сме на концерт за цигулка и пиано.

Винаги мога да я позная в тълпата,само тя се движи така красиво. Несигурно и смутено, като виновно малко момиченце. Когато дойде в колата ми исках да и кажа,  красива си или липсваше ми. Но вместо това започнах да целувам устните и, като обезумял. Правихме любов в колата още и още. Не разбрах как стана вечер, но плана се обърка, категорично се обърка. Тя беше толкова мила, женствена, пропита с любов, нежност  и онзи парфюм-Адикт на Диор…

Да, сега бях самотен, след 25 години от тогава. Разхождах се нервно из апартамента си на брега на Темза. Оскъден в дърво и хром. Исках да се изкъпя,да измия спомена.Трябваше да се съсредоточа за срещата. Трябва да съм с хладен ум и остра мисъл, този договор подготвях от много време. Ако го подпишех си осигурявах още много пари към сметката в Barclays.

Обичам горещата вода да се стича по тялото ми.Чувствах се, като в секция за дезинфекция, където ги показват в научно-фантастичните филми. Банята беше много изчистена в дърво и хром естествено. Но и това не можеше да измие спомените ми за нея. Всъщност колкото повече време минаваше, толкова повече спомените ставаха болезнени. Не разбирах как така рязко тя изчезна. Правих опити да я намеря ,но никой не отговаряше на телефона и ,никой не отговаряше на хилядите ми имейли. Но аз продължавах да вярвам в любовта и. Беше глупаво да напусна онзи наш свят да дойда в Лондон за да сме заедно тук.Исках да съм не зависим от

роднини, пари. Исках да съм тук само с нея и да се посветим на любов ,музика и театри. Да откриваме заедно изложби и места. Да остареем заедно. Посадих и рози , преди да замина.

Избрах си черният костюм с бялата риза и класическа черна вратовръзка. Сложих си черния колан и черните обувки. Телефона и запалката ми бяха в черно. Напръсках се обилно с парфюм. Сложих си брилянтин на косата , слънчеви очила. Погледнах се в огледалото,бях като тарантинов герой отиващ да подписва договор. Какъв абсурд. Такава е униформата ни, всички в SIA носехме такава. Асансьорът беше на етажа, явно никой не е станал още да го използва. Божичко, толкова рано, къде изобщо отивах в тази мъглива и дъждовна утрин. Имаше почти три часа до срещата. И тези слънчеви очила,за какъв дявол са ми в тази мъгла? Свалих ги ,сега вече се гледах в очите на огледалото в асансьора.

Виждах и нея, усмивката и, топлината на очите и. Долавях парфюма и но знаех, че не е тук. Толкова много ми липсва. Сега имам всичко освен нея. Усещах я до себе си и винаги когато ходих на театър или камерен концерт купувах два билета. Представях си, че на празният стол е тя и държи ръката ми. Днес толкова знаци ми напомняха за нея.

Асансьорът спря на подземният етаж, досадно е всеки път глас да ти казва,че се отварят вратите. Натиснах ключа на колата си, мерцедеса ми изпиука и премигна в тъмното. За къде ли наистина бързах?
Харесвах го много този двуместен черен кабриолет. В него се чувствах така удобно и свободно. Мечтаех си ,как ще си го купя един ден и ще се обадя на Ани, да и кажа да си приготви вечерната рокля да я заведа на концерт с нечовешки музиканти. После щях да я взема и да отидем в полето в онзи син час, часа преди звездите. Да послушаме щурците и да правим любов,на треват там под звездите и в тишината на лятото.Спомних си за Оскар Уайлд….

Мерцедесът неохотно  се събуди с изръмжаване. Винаги този шум ме караше да се почувствам, като минорен звук в песен на  Stromae. Почаках малко да се насладя на песента на дигателя.Усмихна се,6 цилиндровите V-та работиха много гладко. Настъпих газста и той се изтреля със свистене на гуми към изхода. Усилих музиката, звучше “Зима” на Вивалди. Така правих любов с нея. Като тази музика,нежно и страстно, обвито в меланжа на желанието ми към Ани. Винаги ,когато правех любов с нея винаги тези цигулки звучаха в главата ми. Представях си ,че съм лъкът любовник а тя е моята цигулка и свиря със стоновете и на удоволствие до безвремие и отвъд него.По някога капризите на Вивалди,по някога спокойствието на Бах.

Улицата беше пуста,само дъждът и светофарите бяха още будни. Подкарах към Лондон бридж,там на ляво после по Old street към Оxford cirkus.Минах покрай любимият си мембършип клуб,близо до метро спирката на Оld street. Да,сега града беше за малко само мой.

Дъждът не спираше да вали и някак в ранната сутрин Лондон изглеждаше изкъпан за новия ден.Приличахме си сега с тези капки и неотмиващи се спомени.Мислих си за това и карах бавно,наслаждавах се на колата си,на дъжда и на ситуацията. Точно тогава забелязах момичето. Беше седнала на тротоара и стоеше под дъжда. Беше мокра. Не знам защо спрях.Спрях без да го искам. Приближих се до нея,стори ми се много позната,макар че никога не я бях виждал.

Попитах я:

-Здравей,добре ли си.Мога ли да ти помогна?

-Защо не си занесеш костюма в колата и не се разкараш от тук, старец.отговори тя.Погледнах я нещо в мен потръпна.

– Хей,по кротко.Само искам да ти помогна.Казах.

-Как можеш ти да ми помогнеш.Отивай там на където си тръгнал,отговори рязко тя.

–Виж момиче,по принцип не ги правя тези неща….

-Кои неща?прекъсна ме тя.И добави: Не свалаяш момичета по улиците ли?

–Нима така изглежда? Вече се ядосах….Нима си мислиш ,че те свалям?казах.

Тя ме погледна.Едва сега видях очите и.Толкова познати ми се сториха.Като на азиатка,Ани имаше такива очи и точно така изглеждаха ,когато тя се подуваше.Пак потръпнах.Дъждът продължаваше да вали.Вече бях мокър и си представях как ще капя по време на подписването на договора.Така както капеше от косата и върху красивото и чело.Много позната ми се стува това момиче,къде ли бях я виждал?

-Изглеждаш зле,трепериш и всеки момент ще припаднеш.Казах,после протегнах ръка и тя ме хвана със студената си длан.

Когато затвори вратата на Мерцедеса ,имах усещане ,че я познавам от някъде.Не си спомням от къде,но тя ме прекъсна и каза:

-Имам усещане ,че те познавам.Чувствам те близък. Съжалявам за отдеве.

-Знам,казах разбирам те.

Тя знаеше ,че я..

Тя знаеше ,че я разбирам. Жените имат интуиция за това, Безпогрешна.

Тя мълчеше и гледаше през прозореца към катедралата St.Pauls.Продължих да карам бавно,намалих градусите на климатика. Спомените още по настоятелно ме върнаха пак на зад във времето,в София. Дъжът не спираше да пада,като целувките и по тялото ми.Мисълта ми отлетя пак на зад във времето,там когато тя ме милваше по косата.Бяхме голи в леглото,бяхме укротени от страстта и желанието и сега си бяхме потопени в онази наша нирвана,в която част от съзнанието  докосва общото. Когато си в безтегловността на духа в триумфа над материалното. Тя милваше косите ми а аз рисувах с пръст името си по корема и бедрата и .Тогава тя ми каза ,че би искала да си имаме момиченце, което да носи нейната красота и женственост и моят ум и сила на духа. Попитах я как ще се казва,искаш ли да носи твоето име.Тя каза да,моето име с което ти ме наричаш, миличък мой Асен. Смехът и още беше в съзнанито ми и начин по който се смееха очите и.

Така близо без значение колко далеч” започваше Джеймс Хетфийлд вокалиста на “Металика”.Намлих скоростта и увелиличих радиото.

– Казвам се Любов,Приятно ми е каза тя и протегна ръка пред мен.

-Приятно ми е ,Асен казах и пуснах ляв мигач на Оxford circus,бях близо до мястото на срещата имах време да изчакам в някое кафене,имаше на близо едно Costa ,можеше там да изчакаме с момичето ,което се казваше Любов…Боже…..Натсинах рязко спирачката ,мерцедеса закова в средата на улицата.Чувах само дъжда.Причерня ми.Ума ми полудя,запрепуска на зад през времето.Бяхме с Ани,зaсаждах и рози,казах и:

-Очевидно много те обичам,щом и рози сея,не съм сял до сега нищо.

-И го правиш с много любов и нежност миличък мой Асен,отвърна тя.

-Да,казах защото имаме голяма и красивo- нежна любов.

Тя се усмихна и каза:

– Скоро ще имаме една малка Любов.

Не разбрах тогава.Преди това и казвах,че моята любов се казва Ани и следователно тя се казва и Любов,често я наричах,Любов моя…

После пак си припомних онзи момент,в който тя ми каза,че ако имаме момиченце,ще го нарече с името,което аз наричах Ани…А аз я наричах Любов.

Момичето в колата ме гледаше с уплаха.Попита ме:

– Добре ли сте,изглеждате пребледнял.

Опитвах се да се окопитя,налапах цигара,бръкнах за запалкта си.В този момент,момичето я издърпа от устните ми и я изхвърли през прозореца,после каза:

-Мама ме е учела ,че цигарите са доказателство за любов.

-Да, казах,знам.После я погледнах в дланите,тя наистина имаше дланите на Ани,всчико нейно.Вероятно умът беше наследила от мен.

-От къде знаете попит тя.

-Знам всичко за теб,моето момиче,казах и продължих-Родена си в месец декември,преди 25 години.Майка ти се казва Ани.Какаво знаеш за баща си?

-За баща си?Нищо,само че е обичал много мама.Но не разбирам защо тогава я е напуснал,вероятно е бил като всички мъже,безотговорен.

-Виж,Любов.Казах…моля те разкажи ми за майка си.Къде е,как мога да я открия? Умът ми трескаво болеше и искаше да избяга на вън.Проддължих да говоря до колкото можех.

-Хм,може би напротив искал е по добро бъдеще за вас.Но разкажи ми моля за ….

Тя ме прекъсна нервно

-Мама ли ,тя сега е на небето,каза тихо момичето.

-Как така на небето,какво имаш в предвид,попитах с уплаха.

-Така ,тя почина.

Спрях рязко,прилоша ми пак.Прокарах длани по лицето си. Излезнах в дъжда, повръщах от болка и безсилие. Подкосиха ми се краката. Пследното което помня докато падах ,беше какпките дъжд по асфалата, като целувките и по тялото ми…..

На  надгробният ми камък пишеше:

“Там където беше Тя,за мен там беше раят”

P.S.
Сбогом ,Ани.Само Бог знае ,колко те обичах.
Бъди.

 

Асан Чалъм

IBG_Catalog_7_Edition
С партньорството на:

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com