Публикувано на: Wed, Feb 1st, 2017

Непрeведимите емоции, които не сте подозирали че изпитвате

От gigil до shinrin-yoku и  tarab, има куп чужди думи за емоции, които нямат аналог в в английския и в много други езици.  Умението да идентифицираме и култивираме този опит може да направи живота ни по-добър и успешен.

Усещали ли сте някога малко mbuki-mvuki – непреодолимо желание да захвърлите дрехите си докато танцувате? Може би малко  kilig – онова нервно, вълнуващо чувство, когато говорите с някого, когото обожавате? А какво ще кажете за uitwaaien – усещането да съхраните като в капсула живителния ефект от една разходка във ветровит ден?

Тези думи, взети от Bantu (африканско наречие), Tagalog (език, използван във Филипините), и холандски, нямат еквивалент в английския, но представят една много точна, често пренебрегвана емоция. И ако Tim Lomas от университета в Източен Лондон  си има своите начини, те скоро могат да станат доста по-известни.

Проектът на Lomas, наречен  Positive Lexicography Project цели да улови купища нюанси на позитивните чувства, открити по целия свят, с надеждата, че ще започнем да ги използваме в ежедневието си. Ние вече употребяваме доста думи, характеризиращи емоции, като „тръпка” (frisson), от френския или „злорадство” (schadenfreude)  – от немския, но има още много други, които не са пропълзяли като паразити в речника ни.

Lomas е открил стотици от тези „непреведими” думички, и това е само началото.

Според него, научаването на тези думи ще ни помогне да разбираме  себе си доста по-задълбочено и нюансирано. „Тези слова предлагат един различен поглед към света.”

Lomas споделя, че неговото първоначално вдъхновение се е породило след като е чул разговор относно финландската концепция за  sisu, което значи нещо като „извънредна решителност пред лицето на бедствието”.

Според финландските говорители английските идеи за „песъчинки”, „постоянство” или „устойчивост” не се доближават до описанието на вътрешната сила, затворено в тяхното естествено наименование.

Били са „непреведими” в смисъл, че не са имали директен или лесен еквивалент в английския речник, който би могъл да улови този дълбок резонанс.

Заинтригуван, той започва да търси и други примери, претърсвайки академичната литература, и питайки всичките си познати чужденци за техните собствени предложения. Първите резултати от този проект били публикувани миналата година в Journal of Positive Psychology.

Много от термините обяснявали специфични позитивни чувства, които често зависят от твърде особени обстоятелства:

  • Desbundar (португалски) – отхвърляне на задръжките при забавление
  • Tarab (арабски) – чувство на екстаз или очарование, причинено от музиката
  • Shinrin-yoku (японски) – релаксация, постигната чрез къпане  в гората – образно или буквално
  • Gigil (Tagalog – език, използван във Филипините) – непреодолимо желание да ощипете или стиснете някого, когото обичате или цените
  • Yuan bei (китайски) – чувство за пълно и съвършено постижение
  • Iktsuarpok (език, използван в арктическия регион на Гренландия) – предвкусването на чувството, когато чакаш някого, и постоянно ходиш да проверяваш дали е пристигнал

Но има значително по-сложни преживявания, които могат да се окажат решаващи за нашето развитие и цялостното ни благоденствие.

  • Natsukashii (японски ) – носталгичен копнеж по миналото с оттенък на щастие, когато откриеш, че тъгата вече я няма
  • Wabi-sabi (японски) – една „мрачна,  неутешима сюблимност в центъра на преходността и на несъвършенството на красотата
  •  Saudade (португалски) – меланхоличен копнеж или носталгия по някой,  място или нещо, което е отдалечено в пространството и времето – едно смътно мечтание за нещо, което може дори да не съществува
  • Sehnsucht (немски) – буквално „живи копнежи”, едно силно желание за различно положение и реализация в живота, дори това да е непостижимо

В добавка към тези емоции лексикографията на Ломас също представя лични качества и поведения, които могат да определят нашето дългосрочно благосъстояние, и начинът по който си взаимодействаме с другите.

  • Dadirri (аборигените в Австралия) термин, означаващ дълбок, духовен акт на задълбочено и уважаващо изслушване
  • Pihentagyú (унгарски) – буквалното му значение е „с отпочинал  мозък, описва хората с „остър”ум, които могат да покажат изтънчени шеги или решения
  • Desenrascanço (португалски) – умело да се измъкнеш от трудна ситуация
  • Sukha (санскрит) – истинско трайно щастие, независимо от обстоятелствата
  • Orenda (език на група коренно население на Северна Америка) – силата на човешкото желание да промени света в лицето мощни сили като съдбата

Още много подобни примери за различни състояния можете да намерите на сайта на Lomas (https://www.drtimlomas.com/positive-lexicography), където има и възможност да добавите свои собствени.

Lomas с готовност признава, че доста от описанията, които той предлага са достатвърде приблизителни спрямо истинското значение на думата. „Целият проект е в процес на съграждане и аз непрекъснато се стремя да усъвършенствам определенията на думите в списъка”, споделя той. „Определено приветствам обратната връзка с хората, техните мнения и предложения.”

Надеждите на Lomas са, че в  бъдеще други психолози ще започнат да изследват причините и последствията от тези опити, за да разширят нашето разбиране за емоциите отвъд английските разбирания, доминирали досегашните проучвания.

Но изучаването на тези термини няма да бъде просто един научен интерес, Lomas смята, че запознавайки се с думите може наистина да променим начина по който се чувстваме чрез обрисуване на нашето внимание към мимолетни усещания, които сме пренебрегвали дълго време.

„Това измиване на различните чувства, усещания и емции в потока на нашето съзнание подскава, че има още много да се развиваме”, казва Lomas. „Чувствата, които сме се научили да разпознаваме, както и техните нива са нещото, което отбелязваме, но има още толкова неща, с които не сме наясно. И си мисля, че ако ни се дават тези нови думи те могат да ни помогнат да изразяваме целия аспект на опита, който едва-едва сме отбелязали.”

Като доказателство, Lomas посочва работата на Lisa Feldman Barrett от Northeastern University, която показва, че възможностите ни да разграничим и обозначим емоциите си може да има трайни последици.

Нейните изследвания са вдъхновени от наблюдението, че някои хора използват различни емоционални думи взаимозаменяемо, докато други са много точни в описанието им.

„Някои хора използват думи като тревожност, страх, гняв, разочарование, които се отнасят до общото емоционално състояние на това да се чувстваш зле”, обяснява тя. „За тях те са синоними, докато за други хора са отличителни чувства с отличителни действия, свързани с тях.”

Това се нарича „емоционална детайлност” и тя обикновено я измерва като иска от участниците да оценяват своите чувства всеки ден в продължение на няколко седмици, преди да изчисли отклонението и нюансите в рамките на доклада си: дали същите стари термини винаги съвпадат, например.

Важно е, че тя е установила, че това определя доколко добре се справяме с живота.

Ако по-добре успявате да формулирате това дали  чувствате отчаяние или тревожност, например, може би ще ви бъде по-лесно да решите как да премахнете тези чувства: дали да поговорите с приятел или да погледате някой забавен филм. Или пък способността  да откриете своята надежда пред лицето на разочарованието може да ви помогне да откриете нови решения на проблемите ви.

По този начин емоционалната лексика е малко като директория, позволявайки ви да си припомните голям брой стратегии за справяне с живота. Със сигурност хората, които постигат по-голяма образност на емоциите си са по-способни да се съвземат по-бързо от стреса и е по-малко вероятно да посегнат към алкохола като начин за бягство при появата на проблеми. Това дори може да подобри академичния ви успех. Marc Brackett оу университета в Йейл установил, че да когато преподава по-емоционално натоварена лексика на 10 и 11-годишни деца, те дават по-високи резултати в края на годината, а освен това поведението им в класната стая се подобрява.

„Колкото е по-детайлен нашият емоционален опит, толкова по-способни сме да осмислим и усетим вътрешния си мир”, казва той.

Brackett и Barrett са съгласни с това, че „позитивната лексография” на Lomas може да бъде едно добро напомняне да започнем да откриваме по-фините очертания на емоционалния ни пейзаж. „Мисля, че това е полезно – можете да мислите за думите и понятията като едни връзки за живота”, казва Barrett.  Те дори могат да ни подтикнат към нови преживявания, както и да оценим старите в една нова светлина.

Това е посоката на изследванията, които Ломас би искал да следва в бъдеще. Междувременно той продължава да гради своята лексикография, която вече съдържа около хиляда понятия. От всичките думи, намерени досега той споделя, че най-много му допада японската концепцията на Wabi-sabi– една „мрачна, неутешима сюблимност в центъра на преходността и на несъвършенството на красотата.

„Това говори за идеята за намирането на красота във феномени, които са остарели и несъвършени”, споделя той. „Ако видим света през тези очи, това може да се окаже един различен начин за участието ни в живота.”

 

Малките обяви на РадиоБГ-Лондон

Порция Смях

IBG_Catalog_7_Edition
С партньорството на:

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com