Публикувано на: Tue, Feb 14th, 2017

Еднодневна виртуална смърт

За мнозина липсата на интернет дори за час е немислима. Но, ако интернет спре за ден, последиците могат да не са такива, каквито очаквате.

Jeff Hancock обича да дава на студентите си от университета в Станфорд задачи, които им позволяват да опитват концепции, при които обсъждат себе си. Преди 2008 той често предизвиква студентите си да останат без интернет за 48 часа, а после дискутират как това им е повлияло. Но когато през 2009, след почивка, Hancock се връща на работа нещата са взели интересен обрат.

„Когато се опитах да представя задачата в аудиторията настъпи бунт”, споделя Hancock, който изучава психологичните и социални процеси, участващи в онлайн комуникациите. „Студентите споделили, че задачата била невъзможна и нечестна.”

Те твърдели,  че изключването от интернет дори за един уикенд би им попредчило да изпълнят домашните си по други предмети, че това ще разруши социалния им живот и ще накара приятелите и семействата им да се тревожат, че нещо ужасно се е случило с тях. Hancock е бил принуден да признае правотата им и да отмени задачата, а освен това той никога повече не се опитал да го направи отново. „Това бе през 2009-та, и сега с всичката тази мобилност дори не знам какво биха направили студентите, ако ги накарам да направят подобно нещо”, казва той. Вероятно бигха се оплакали от мен на ректора на университета.”

Но с този наш начин на живот – вечно на линия – въпросът сега е по-смислен от всякога: какво би се случило, ако интернет спре за един ден? Оказва се, че предстоящото може да е коренно различно от онова, което сте очаквали.

През 1995 едва около 1% от населението на света е било онлайн (http://www.internetlivestats.com/internet-users/). Интернет по онова време беше любопитен, използван предимно от хората на Запад.  Едва 20 години по-късно, и днес, над 3 милиарда души имат достъп до интернет – почти половината от хората на Земята, като това число нараства с около 10 души всяка секунда!

Според изследователския център Pew Research Centre, една пета от американците споделят, че използват интернет почти непрекъснато, а 73 на 100 души заявяват, че използват интернет най-малко всеки ден.  Картинката във Великобритания е подобна – според едно проучване от 2016 около 90% от възрастното население на Острова са използвали интернет  през последните три месеца. За мнозина е невъзможно да си представят живота без интернет.

„Един от най-големите проблеми с интернет днес е, че хората го приемат като някаква естествена даденост и все още  не разбират степента до която сме допуснали интернет да навлезе в почти всеки аспект на живота ни”, казва William Dutton от университета в Мичиган, автор на книгата „Общество и Интернет”. Те дори не мислят за варианта, в който нямат достъп до интернет.”

Но интернет не е неприкосновен. На теория той може да изчезне в световен или национален мащаб за определено време. Кибер атаките са едната възможност за това. Злонамерените хакери могат да провокират спирането на интернет чрез разпространение на софтуер, който агресивно атакува уязвимостта на рутерите – устройствата, които предават интернет трафика. Изключването на домейн сървърите – интернет адресните книги, може също така да причини масивни разрушения, непозволявайки на уеб сайтовете да се зареждат, например.

Прекъсването на мощните дълбоководни кабели, които осигуряват трафика между континентите също може да причини огромни нарушения, прекъсвайки връзката между двете половини на света.  Дори тези кабели да не са лесна мишена, понякога те  се повреждат случайно. През 2008-ма хора от Близкия Изток, Индия и Югоизточна Азия бяха изтормозени от големи интернет прекъсвания в три отделни случая, когато дълбоководни кабели са прекъснати от подводница.

Някои правителства също „дърпат шалтера” на интернета в държавите си. Египет направи това по време на Арабската Пролет през 2011, за да създаде трудности на протестиращите, пред координацията на техните действия. По време на протестите Турция и Иран също „убиха” интернета . Говори се, че Китай също си „дръпва шалтера”. Щатските сенатори не остават по-назад и предлагат подобни действия с цел предпазване на страната от кибер атаки (http://usatoday30.usatoday.com/tech/news/internetprivacy/2011-02-15-kill-switch_N.htm).

Създаването на такъв авариен прекъсвач, познат като „kill switch” не е толкова лесна задача. В по-големите и развити страни е доста по-трудно да спреш напълно интернета – има толкова много връзки между мрежите – в национални и международни граници.

Най-опостушителните удари могат да дойдат от космоса. Една голяма слънчева буря, която изпраща пламъци в нашата посока може да изкара от строя сателити, електрически мрежи и компютърни системи (https://www.nasa.gov/topics/earth/features/sun_darkness.html).   „Щети, които не могат да се сравнят с тези от бомбите и тероризмът “, твърди  David Eagleman, невролог от университета в Станфорд, и автор на „Why the Net Matters”. „Следващата значима геомагнитна буря идва рано или късно“.

Но болшинството прекъсвания не са много дълги. „Има армия от хора, готови да оправят нещата”, споделя  Scott Borg от неправителствената организация United States Cyber Consequences Unit.

„Интернет доставчиците и компанните, които се занимават с оборудването имат планове и персонал на местата, където се случват нещата, и се задействат отново при неочаквани уязвимости. „Толкова сме свикнали да имаме постоянен интернет, че дори и най-малкото прекъсване на връзката има сериозен ефект. Но може да не е това, което очакваме.

В началото, влиянието върху икономиката може да не е пагубно. През 2008-ма отделът за национална сигурност на САЩ изисква от Borg да провери, какво би се случило, ако интернет се срине. Borg и колегите му анализират ефектите върху икономиката от подобни инциденти в САЩ от 2000г. насам.

Преглеждайки финансовите отчети на 20 фирми, които твърдели, че са най-засегнати от случаи на прекъсване на интернет, както и общи икономически статистики, те откриват, че финансовото влияние от тези прекъсвания били изненадващо незначителни – най-малкото за прекъсвания, продължили не повече от 4 дни, което всъщност е единствената информация, с която са се сдобили.

„Това са случаи, при които са отчетени огромни загуби – стотици милиони, дори милиарди долари”, казва  Borg. „Но докато индустрии като хотели, авиокомпании и търговски дружества страдат малко, те дори не подозират за истински големите загуби”.

Излиза, че прекъсването на интернет за няколко дни просто кара хората да изостават в работата си. „Хората извършвали същите дейности, които биха извършвали, ако са имали интернет, но просто свършвали задачите си с два или три дни закъснение”, твърди Borg.

В някои случаи прекъсването на интернет за кратко дори може да повиши продуктивността. В друго проучване Borg и колегите му анализират какво би станало когато компаниите страдат от интернет прекъсвания, продължаващи 4 или повече часа.   Вместо да останат със „скръстени ръце” служителите се занимавали с неща, които обикновено пренебрегвали, като ровенето в документи. Резултатът бил положителен за бизнеса. „Ние предлагаме на шега всяка компания да изключва компютрите си за няколко часа всеки месец и да кара хората да вършат неща, които биха допринесли за цялостната продуктивност”, споделя Borg. Не виждам причина това да не се случи, а освен това защо да не се приложи и в икомонмиката като цяло.”

В краткосрочен план транспортът едва ли може да бъде засегнат чувствително, особено при прекъсвания на интернета за ден-два. Самолетите могат да се движат без интернет, а и влаковете и автобусите могат да продължат да се движат. Така или иначе по-продължителни прекъсвания на интернет връзката ще се отрази на логистиката. Без интернет бизнесът ще има затруднения. „Предполагам, че хората и бизнеса трябва да имат план в случай на прекъсване на интернет, но все още не съм чувал някой да го прави”, казва Eagleman.

Един мощен срив в интернет системата бероятно би имал различен ефект върху малкия бизнес и върху обикновените бачкатори. През 1998 г. почти  90% от 50-те милиона пейджъри в САЩ спряха да работят поради сателитна авария. В дните след аварията проучване на Dutton сред 250 ползватели на пейджъри установява ясно социално-икономическо разделение в реакциите на хората във връзка с инцидента. Хората от средната и по-високите класи не възприемат събитието драстично. „За тях това било като един зимен ден”, според Dutton . „Това беше облекчение”.

Но мнози представители на работническата класа на свободна практика, като водопроводчици и дърводелци, разчитащи единствено на пейджърите си да намерят някаква работа, се оказали без такава за няколко дни.

Самотни майки, оставили децата си в детските градини са на мнение, че щетите ще бъдат  значителни при подобна авария, тъй като не биха могли да получават съобщения на пейджърите си, ако нещо се е случило с децата им.

„Трябва да осъзнаете, че реакцията ви по отношение на идеята за загуба на интернет е възможно да е базирана на вашия социално-икономически статут”, казва Dutton.

Така или иначе психологическият ефект като усещането да си изолиран и разтревожен може да повлияе на хора от всеки край на света. „Интернет е създаден основно с една цел: да можем да комуникираме помежду си”, казва   Hancock. Свикнали сме да имаме връзка с всекиго, навсякъде и по всяко време. И всяка невъзможност да го направим е обезпокоителна.

Историята потвърждава тези твърдения. През далечната и забравена от мнозина 1975г. в Ню Йорк поради пожар местната телефонна компания прекъсва обсужването на клиентите си в част от Манхатън за 23 дни. В проучване, обхванало 190 души веднага след възстановяване на връзките, става ясно, че на 4/5 от анкетираните им е липсвал телефонът, както и възможността да се свържат с близките си. Над 2/3 от хората заявяват, че заради този срив са се чувствали изолирани или разтревожени, а оклоло 3/4 са усетили, че контролират нещата около себе си едва след като услугата е била възстановена.

„Съществува идеята, че хората биха могли да бъдат по-социални и в по-здрава връзка с приятели и семейство, ако нямаха интернет, но аз мисля, че това не е вярно,” споделя Dutton. „Повечето от хората, използващи интернет са по-социални от онези, които не опират до него.”

Stine Lomborg от университета в Копенхаген е съгласен с това мнение.  „Това не е като да сме по-склонни да се заприказваме с непознат на автобусната спирка ако нямахме нашите смартфони, изобщо не е така”, казва тя. Загубата на връзка може да направи хората по-социални в особени ситуации, като да накараш колеги да разговарят помежду си вместо да си изпращат имейли, но като цяло опитът може да се окаже  печален.

„Светът не би трябвало да се разпадне, ако интернет спре за ден”, споделя тя и допълва, че за повечето хора дори само един ден без интернет би било ужасяващо.

Чувството обаче би трявало да е мимолетно. Загубата на интернет може да накара хората да разберат кое е е важното в живота им, но вероятно много скоро ще го приемем отново за даденост”, смята Hancock. „Ще ми се да кажа, че пропадането на интернет може да доведе до промяна в мисленето ни, но не вярвам това да се случи. Но дори и да е така, това все още не е достатъчно да накарате младите да се откажат от интернет макар и за един уикенд.

 

IBG_Catalog_5_Edition
С партньорството на:

Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com