Публикувано на: Fri, Jan 3rd, 2014

ЕМИГРИРАЛА МУЗА

fghfggg44577/Представяме Ви  разказът на един от най новите членове на екипа на радиото – Канария Фазлова/

 

 

 

Зареждам батерията на лаптопа и излизам – да търся своята муза.

Отивам в близкия пъб, часът е 13:00, но си поръчвам чаша червено вино, защото знам, че тя обича червеното вино. Оглеждам се, пак се оглеждам, чакам, няма я…

После отивам в парка, ама там студено. Направо не се стои.  Дори винцето не успя да ме сгрее. И на нея ѝ е студено, знам го, капризна е като мен. Нали е моя муза. Но парка е голям, оглеждам се по пътя, пак я няма. Спирам внезапно и се обръщам, в случай, че ме дебне от зад някое дърво. Ех,  и там нищо…

Край, замина си, много ми е сърдита.  Чудя се, защо може една муза да изчезне!? Какво би я разсърдило, че да не се вясва от толкова много време??? Дали не се е върнала в България? Може би е разбрала, че ако ме чака аз да го направя, ще има мнооого да чака. Може би е започнало да ѝ става обидно, че предпочитам първо да нахраня тялото си, а душата ми е на вечна диета. Може би си е помислила, че я пренебрегвам… ???

Как бих могла!?

Дали бих могла!?

Може и да съм го направила…

Дори в автобуса за работа спрях да мисля за нещата, които истински ме вълнуват.

За изливането на кои чувства ще ми помогне музата? За кое по-напред да пиша? За щастливото ми нещастие? За безсилието си пред самата мен? За нещата, които не харесвам, но се задължавам да правя, за егоизма, с който ме заразяват хората, за страха да не мога да опазя себе си от промяна към лошо?

Или за майка си, която оставих да стои на село, защото тук няма къде да остане? За несигурността, че може би в България няма да печеля достатъчно, за да се грижа и за двете ни? Или за това, че предпочетох да дойда тук, да печеля малко, но да ми стигат, от колкото да съм “у дома” и да живея “без”грижно на кредит?

Или на кратко, за това, че може би съм се отказала???

За кое по-точно да пиша? От всички тези неща сърцето ме боли. Ужасно е, а аз не обичам болката. За това няма да пиша, отказвам се. Слаба съм, а може би никога не съм била силна…

Ако някой случайно срещне моята муза някъде, кажете ѝ, че ми липсва, но мога да „живея” и без нея…

Показване на 1 Коментар
Вашият коментар
  1. Трогателно, много истинско и прекрасно написано! Браво!

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com