Публикувано на: Sun, Feb 23rd, 2014

Парфюмът

xzfv23123423

Уелс родното място на Даяна. Според местните тя никога не е живяла там. Винаги е била в Лондон. Кардиф,отвратителен град, както и Уелс. Установихме се в малак град с не запомнящо се име. Малък и населен със потомци на древните едруиди.
Снимките бяха два дена. Снимахме филм за обзела ревност между тийнейджърки. Че какво друго в световно неизвестен малък град, пред който родното ми Карлово изглеждаше,като мегаполис.Този път бях част от екипа на National Film and Television School. Нямах търпение да се прибера в Лондон,учудващо.
Най-сетне Лондон много лик и еднакъв. Както казва  Murray Head  в  One Night In Bangkok  от незабравимия мюзикъл  Chess –„One town’s very like another When your head’s down over your pieces, brother“.
453 това  е номера на автобуса от Marylebone Station. За щастие той не е от онези емблематичните за Лондон двуетажни. В България му казват “хармоника”. Настаних се до прозореца за да се наслаждавам пак и пак на моя любим Лондон. Вниманието ми обаче ангажираха млада двойка. Той типичен англичанин с безизразна физиономия, I-phonе конетнат в ушите и неизменното шалче. Тя със китайска физиономия (не че имам нещо против, даже искам да пробвам китайско) и с европейско тяло, ама много европейско, чак да ти се прииска. Той нервно човъркаше i-phone,a тя него с палаво езиче  по вратлето. Очевидно имаше голяма нужда от бритиш паспорт.
Точно тогава. Нали знаеш,нали ти се е случвало? Знам ,че ти се е случвало. Знаеш, че ще ти се случва пак и пак, още и още. Вдишах познат спомен. Как му беше името на този парфюм? Как и беше на нея името? Какво обичаше? Как изглеждаше? Как ме целуваше? Защо се разделихме? Коя беше? Не, не греша познавам го този аромат. Автобусът вече завиваше към Oxford Circus мислите ми препускаха назад. Колкото повече се надъхвах с аромата толкова по-малко или изобщо не се сещах. В ума ми мигаше с ярка червена неонова светлина въпроса коя, коя? Стана ми някак мъчно за нея онази,коя о ме беше пуснала в себе си в ума си.Онази която ме целуваше.А аз даже не я помних..
Съществото с китайски произход(и европейско тяло) вече отегчено гледаше на вън през прозореца.проследих погледа и се стреснах вече бях в  Westminster.
Моста, реката Темза, лениво танцуваше. Една жена, която никога не бих забравил, тя ми беше разказвала за реката и бамбуковата флейта. Тя ме научи да ги разбирам.

Обичам кафе с мляко, поръчах си го. Пред мен не виждах Темза, но пък виждах много туристи. От дясно London Eye се опитваше мързеливо да се завърти, от ляво моста на Westminister ,чувствах се някак празен ,изоставен,някак сам.Само шотландеца с неговата гайда и типична носия с пола и карета (съдейки по каретата беше от северозападна Шотландия) някак ме усмихваха.

Дразнех се,ч е ми изневерява паметта. Някой беше казал, че за да си спомниш нещо, трябва да мислиш за друго. Мисля си,че  беше чичко Фройд,с неговите заигравания със съзнание, подсъзнание и Свръх-Аз. Мислих си за балоните червени и сублимирани в женски гърди. Да….точно така да, да да. Казваше се Таня, така ухаеха гърдите и. Виках и Американка, защото скоро се беше върнала от Биг Ейпъл. Да,имаше “Хонда” идваше с нея да ме вижда. Тогава работих в отдел “Култура”.
Винаги ходих сам на театър и си представях как има жена който се сгушва в мен, когато угаснат светлините и поради това, една вечер я водих на театър.Винаги исках някой да ме държи за ръка. Докато се наслаждавам на представлението, исках  да се наслаждавам и на ласка.
Тя упорито обясняваше на лелките от нейния ред ,че не е Нети.Аз упорито обяснявах , че Е. Лелките ми повярваха, даже успях да им издействам и автограф за внучетата от Таня, която се бе примирила да е за малко Нети само и само да я оставят на мира в случая на мен. Беше странна и малко ексцентрична. Харесваше ми, как се обличаше. Цветовете и материите,които съчетаваше. Все пак е работила 4 години в Ню Йорк в тази сфера. Не си спомням къде и кога я чуках за първи път. Но си спомням как я чуках на задната седалка в колата ми. И онази песен scream на Timbaland,Kery Hilson  и изключителната много яката Nicole Scherzinger. Обичаше да демонстрира присъствието си с мен. Имаше кафени топли очи, руса коса и нежни длани. Смееше се много когато бяхме  заедно, пушеше и ядеше ябълки. Имаше много цветни неща по ръцете си, имаше и гривна сребърна със статуята на свободата, импейр стрийт билдинг, ябълка и други. Питах я защо пък ябълка, къде и е мястото тук? Тогава научих, че така казвали на Ню Йорк-Биг Ейпъл. Беше влюбена в мен, виждах го в очите и. Имаше нужда да е, искаше да започне всичко отначало.
Харесвах я, ама не чак за ново начало. Бомбардираше ме със смс-и. Наричаше ме мило мое момче. Една сутрин докато тя спеше гола в леглото ми, разглеждах я. Докосвах с очи тялото и.
Всеки човек си има парадигми, онези истини, които е извлечел сам за себе си от живота.
Тогава осъзнах, че всяка жена след правене на любов, когато е задоволена е “гола”. Tакава каквато е, без маска без грим. Гола в истинската си същност, такава каквато е била като момиченце и такава каквато е винаги,когато е задоволена, без свян, без атрибути жена в чист вид, както би казал един Кант да речем. Някой в голотата си запяват, някой са грозни, други агресивни или стават откровени. Някой са студени други унесени. Гледах я, тя не беше моята цигулка, на която да свиря моята “зима” на Вивалди. Не събуждаше виртуоза в мен. Изнасилвах се, още повече, че имах “цигулка”, която стенеше с най-нежните акорди в душата ми. Която беше красива в голотата си и ми четеше поезия. Защо тогава по-дяволите бях тук?

Чувствах се тройно прецкан. Първо заради себе си, защо се самоизнасилвам, като правя любов с нея? Че аз даже ни и се и отдавам. Второ,защо я обричам в илюзия, и тя има сърчице, мечти как ще ги разруша? Трето а онази другата, която ме кара да летя. С която искам да остарея, с какво го е заслужила? Защо , защо, защо….

Може би за да реализирам част от мечтите си. Защото знам, че жената която обичам, няма възможност да е с мен на театър или да е по-честичко с мен. Ако е така…няма оправдание.

Дълго гледах след нея, не исках да е наранена. Не исках и да я върна. Просто се надявах всичко да се забрави. Аз  успях за Таня,не знам.
Откраднах си чашата с кафе,на нея имаше от червилото и.

И така днес на трети октомври, след 3 години, аз бях в автобус номер 453 в Лондон аз си мислих за Таня. Искаше ми се да  е здрава, жива и щастлива и….да ме докосне с усмивката си поне за секунда.
Асан Чалъм

IBG_Catalog_7_Edition

Времето в Лондон

С партньорството на:
Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com