Публикувано на: Thu, Aug 14th, 2014

Йосиф Сърчаджиев: Жив и здрав съм – плувам всеки ден в морето!

dtfqumbaТези дни в национален седмичник излезе информация, че легендарният актьор Йосиф Сърчаджиев отново е зле със здравето и е постъпил в болница за лечение. От blitz.bg се свързват с обичания артист, за да го попитат как е, надявайки се, че „кризата” е отминала. За щастие се оказа, че такава изобщо не е имало, освен в журналистическата практика на „колегата”, автор на статията.

Легендарният актьор има незабравими роли и присъствие вероятно в стотина театрални постановки и филми. През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работил е в театрите в Сливен и Кюстендил. По-късно работи в Театъра на народната армия в София и в Бургаския театър. От 1984 г. е народен артист. Малка част от запомнящите се роли на Сърчаджиев в българското кино са във филмите: „Време разделно”, „Хан Аспарух”, „Поручик Бенц”, „Големите игри”, „Жребият”, „Константин Философ”, „Мъже в командировка” и много други.

Тази година на 2 май той навърши 69 години, но животът му драстично се промени преди 10 лета, когато получи тежък мозъчен инсулт. Отне му месеци и дори години усилен труд всеки ден, докато успее да се върне към живота, но неподражаемият артист не се отказа. Днес той ходи сам, макар и трудно, говори, участва в пиеси, режисира и казва в откровено интервю специално за в. „Доктор”, преди месеци, че е щастлив от това, което му се случва в живота.

Противно на писанията в някои жълти издания през тази седмица репортер на в. “Доктор” се свърза с твореца, който се оказа не в медицинска клиника в София, както твърдяха те, а на морето, но на много тайно място. Специално за в.” Доктор” г-н Сърчаджиев каза: “Добре съм, плажувам, всеки ден плувам и ето сега до обяд, а след като се наобядвам, продължавам да плувам. Какво искате по-добро от това? Възстановявам се постепенно и се готвя за следващия театрален сезон.

Напук на злословниците ви казвам, че няма нищо по-хубаво от оптимизма на човек, който го зарежда с енергия, която допринася за неговото здраве. Не вярвайте на слуховете, че съм едва ли не на смъртно легло, защото не е истина. Ето ме – жив и здрав, плуващ човек, но няма да ви кажа на кое местенце от морето съм – тайна е”, каза с усмивка Сърчаджиев. Пиел по 2 лекарства на ден, а другото е вярата.

В последното си интервю за в. „Доктор” актьорът сподели в характерния си откровен стил: ”Не съм спокоен, защото времето тече много бързо и не успявам да усетя живота. Макар че в това бързо движение е много приятно, иначе щеше да ми е скучно.

Играя малки ролички в Театър „Възраждане”, имам и 2 пиеси, които работя като режисьор, и участвам с малко думи в тях. Това са допълнителни неща, които правят красота в деня ми. Вече не мога да работя като актьор – едва говоря, а движението в дясната част на тялото ми не ще да работи както трябва – затова се опитвам да режисирам.”

Въпреки че дясната част на тялото му остана парализирана и актьорът се придвижваше с бастун, той не спря да се бори за живота си. “Все пак мога да се движа сам,

много по-нещастни хора има от мен

Аз съм щастлив от това, което става в живота ми”.

На въпроса дали е успял да се справи с инсулта, който преживя преди години, той отговаря: „Помогнаха ми лекарите, приятелите, жена ми Райна и най вече Бог – нещо, което не знаем кое е, но е над нас постоянно.

Петото нещо, което ми даде сили, е моята самовлюбеност, не искам да остана в тежко състояние и затова реших да се преборя с болестта. Това е много важно – да имаш голяма амбиция и хъс докрай да оздравееш. Проф. Стаменова, която тогава беше началник на Неврологията в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ”, ми отвори вратата към живота, както и нейният екип, разбира се. Но след това бях на рехабилитация в санаториум в Банкя, също така във ВМА. Идваха и хора вкъщи за рехабилитация, след това започнах

да правя сам упражненията,

да се движа и така досега. Всеки ден правя упражнения, плувам – вече много добре, почти както преди, взех си велосипед, карам успешно, и разходки. Движение навсякъде – имам 2 кучета и от сутрин до вечер се разхождам с тях, когато имам възможност. Това е много важно – движение, движение, движение…

Не само физическо, но и духовно – трябва да чета, да гледам театър, кино, да общувам с хора, да бягам от страха, че трудно говоря и се движа. Напротив – хората ми помагат, не бива да се срамуваме, че сме били болни. Аз вече не съм болен – здрав съм.

Имаше моменти, в които не знаех нищо за другия свят. Бях 5 дни в безсъзнание, след това започнах да виждам някои неща и разбрах, че все пак живея в този свят. Няма никакъв тунел, няма бяло нещо, както разказват някои хора. Напротив, има такива безумно красиви цветове и музика, усещане за добро, за лекота, някакво движение, но е много красиво и приятно.

Смъртта е красиво нещо – няма страшно от нея. Разбира се, че нормалният човек има страх от смъртта, но аз не съм нормален и никога не съм се страхувал от смъртта”, сподели още преди време за в. „Доктор” актьорът-легенда.
/blitz.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com