Публикувано на: Sun, Jan 25th, 2015

Мостът, сънуващ суша

chile-dock-6Група острови, посетени някога от Чарлз Дарвин, могат да се окажат в най-скоро време краят на най-дългия мост на Латинска Америка, съобщава bbc. Но не всички в Chiloe – крайната точка от крайбрежието на Чили, са доволни от този факт.

Страхотен ден в Chiloe, но след спирането на дъжда и разсейването на мъглицата, чифт черношии лебеди се плъзват плавно, грациозно, без да обръщат никакво внимание на колоритните наколни къщи – palafitos, както ги наричат тук, които се постепенно се набиват на очи.

„Не обръщаме внимание на дъжда”, казва нашият водач Benjamin. „Просто си вървим, облечени подходящо, наслаждавайки се на гледката”.

Той е прав, разбира се. Дори Дарвин споменава за тежката зима на този архипелаг, разпростиращ се на 2/3 по дължината на Чили, и каменистите брегове, в дневника си The Voyage of the Beagle.

Въпреки всичко той се наслаждава на уникалната дива природа и любезността на местните. Докато изследва Chiloe Дарвин става свидетел на вулканично изригване, което увеличава знанията му по геология . По-късно това му помага при написването на труд за образуването на вулканичните атоли и кораловите рифове.

Днес 30-те острова са се превърнали в яростна независима общност, със своя собствена, необикновена идентичност. По-старите хора още носят в себе си страха от магичните легенди и истории, живяли тук дълги години.

Едната разказва за призрачен кораб с името Caleuche, превозващ душите на претърпели корабокрушение моряци, а друга – за Trauco – противно джудже, което можело да убива с един поглед , но въпреки това, покоряващо младите девици.

Йезуитите първи донесли католицизма на тези острови през 17-ти век. Много религии също са резултат от мисионерските посещения тук. Някога, строителните умения на месните били използвани основно за направата на рибарски лодки, така че 160-те цветни дървени базилики разпръснати главно по крайбрежието са построени със скелет, подобен на тези лодки.

Понастоящем 16 от тях са обявени за част от културното наследство на ЮНЕСКО. По-късно къщите са правени от месна дървесина с характерна хоросанова замазка, напълно различни от останалите в Чили.

Градът Castro, станал столица през 1576-та все още пази облика си, въпреки някои разрушения от земетресението през 1960-та, което заличава пристанището напълно.

В оживения магази Yumble, всеки свободно говорящ испански, може да долови специфичния Chilote-диалект. За разлика от останалите части на Южна Америка, тук търговията със стоки се осъщества по специален, контролиран начин.

Риболовът си остава едно от основните занимания тук.

Наблизо са щандовете за плодове и зеленчици с техните гигантски глави чесън, доминирани от картофите – повече от 200 местни вида, подредени по цвят – от бледолилави, до жълти.

Те все още се продават срещу almudsмесната валута, пакет от 5kg – стара мярка за измерване, останала още от испанската инвазия, и използвана само в тази част на континента.

Но промяната вече се усеща във въздуха и малцина са убедени, че това е за добро. Правителството има намерение да построи мост, който да свързва острова със сушата, който трябва да бъде най-големият в Южна Америка.

Преди две години Lan Airways откри четири регионални полета на седмица до малко летище, в близост до Castro, но основният достъп до останалата част на Чили си остава романтичното 30-минутно пътуване с ферибота от Pargua, югоизточно от Puerto Montt. Новите намерения могат да превърнат тази обиколка в скучно 3-минутно пътуване с кола.

„Тук същестува голяма преграда”, споделя архитектът и главен управител на нов хотел Andres Bravari.

„Беше ни обяснено, че мостът ще спомогне за по-доброто здравеопазване, и повечето са съгласни, че е така, но вместо това, защо просто не бъде заделена една малка част средства за построяването на модерна болница тук. Истината е, че ние не сме запознати с подробностите.”

Рисковете за здравето „лъснаха” миналата година при случая с 35-годишната Miriam Marcela Santana. Тя беше бременна в 25тата седмица и имаше мозъчен кръвоизлив. Малката местна болница нямаше възможност да я лекува адекватно и трябваше да се потърси по-добро решение. За жалост 3-часовото пътуване до сушата се оказа фатално за нея.

Като изключим ползите за здравето, поддръжниците на идеята за мост, смятат, че той ще доведе повече туристи, съответно приходи, и възможности за бизнес. Опонентите пък са разтревожени от последиците за местообитанията на животни и птици, за земята и замърсяването на океана, те съзират в това края на своето уединено общество.

Повторни съдебни спорове пък възпрепятстват отварянето на нов търговски център в Castro.

Появата на самият мост може да се окаже сериозен проблем, особено, ако песимистичните прогнози за вредата върху екосистемата се окажат верни.

Това е поредният случай, който е отражение на чудовищните темпове на глобализация на Света, една глобализация, която за жалост размива всяка идентичност, което всъщност е цветът на живота.

 

 

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com