Публикувано на: Sun, May 3rd, 2015

Великобритания: Несигурен изход от двубоя Камерън – Милибанд

532_largeПредизборната кампания във Великобритания бе скучна до смърт; изходът от изборите е непредвидим и вероятно ще принуди Дейвид Камерън и противника му Ед Милибанд да сключват съюзи, за да могат да управляват страната, заплашена от имплозия и излизане от Евросъюза.
С наближаване на 7 май премиерът консерватор и водачът на лейбъристката опозиция са с изравнени позиции: анкетите сред обществеността им дават подкрепа от по една трета. Десетина малки партии си поделят останалата трета и мечтаят да играят ключова роля. Като се започне от либералдемократите, които управляват заедно с консерваторите от 2000 г. и биха могли да завият наляво, и шотландските националисти от Шотландската национална партия, които са в добра позиция, за да грабнат победата в автономния район, който искат да направят независим. Това са най-непредвидимите избори откакто помнят избирателите, подчертава Филип Коули от Нотингамския университет.
Единственото сигурно (в 97% според Лондонската икономическа школа) е, че нито една от големите традиционни формации няма да може да управлява сама поради липса на абсолютно мнозинство в 650-местната Камара на общините. Ако резултатите са толкова близки колкото предричат анкетите от шест месеца насам, Камерън и Милибалнд биха могли да се обявят за победители на 8 май.
Политическите щабове вече се подготвят за затегнати пазарлъци, които може да продължат дни дори и седмици, но не и месеци както в Белгия, успокоява Тони Травърс от Лондонската икономическа школа. Най-лошият сценарий е нови избори заради конституционна безизходица.
Пазарлъците, които ще се наложат заради фрагментирането на политическия пейзаж, останал дълго време двупартиен, може да бъде оприличен на играта “който губи печели”. Най-вероятната хипотеза е консерваторите да имат повече депутати, но победата да им убегне, тъй като лейбъристите ще бъдат втори. Изборната аритметика не е в полза на консерваторите, потвърждава президентът на института YouGov Питър Келнър.

Лейбъристката партия може да сформира правителство на малцинството, подкрепяно от “анти-тори съюз”, включващ по-специално либералдемократите, шотландските националисти и уелските националисти от партията Плейд къмри. Консерваторите могат да разчитат само на либералдемократите и на малки северноирландски партии. Милибанд, остро критикуван заради проекта си за сближаване с Шотландската национална партия, който може да взриви Обединеното кралство, се кълне, че не възнамерява да преговаря за евентуалната подкрепа на националистите.
Бъркотията се усложнява и от начина на гласуване с голямо прехвърляне на гласове. Например, еврофобската партия ЮКИП, която триумфира на европейските избори през 2014, може да получи максимум четири места при 14% от гласовете, докато Шотландската национална партия при 4% – петдесетина. В центъра на предизборните дебати бяха темите за икономиката, данъците, здравеопазването, имиграцията и в допълнение Европа, тъй като евентуална победа на консерваторите би отворила пътя за обещания от Камерън до 2017 г. референдум с несигурен изход за членството на Великобритания в Европейския съюз. Консерваторите и лейбъристите, които държат на намаляването на дефицитите, се разминават по въпроса за сроковете и начините за постигане на целите си. С надеждата да омилостиви избирателите Дейвид Камерън обеща замразяване за пет години на данъците върху доходите, на ДДС и на осигурителните вноски.
Странното е, че той като че ли не може да се възползва от икономическото съживяване, тъй като противниците му наблягат преди всичко на задълбочаването на неравенството, спада на покупателната способност и несигурните работни места.
Пред неспособността на политическите партии ясно да се разграничат някои медии оприличиха кампанията на “севернокорейска”. Преобладаващото чувство е досада, породена от непрекъснати изкуствени фотосеанси, светкавични посещения и лавина от малки фрази вместо предизборни митинги, подчертава Кейт Дженкинс от Лондонската икономическа школа. Лидерите трябва да бъдат мотивирани.

Четирима се борят за оцеляването си, смята Стивън Филдинг, професор по политическа история от Нотингамския университет. Либералдемократът Ник Клег и водачът на ЮКИП Найджъл Фарадж ще напуснат политическата сцена при неуспех в техните избирателни райони. Ед Милибанд и Дейвид Камерън могат да бъдат изхвърлени при загуба и дори при посредствена победа. Единствен Никълъс Стърджън, водачът на Шотландската национална партия, който не е кандидат, е сигурен, че ще спечели при всички положения.

/АФП/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com