Публикувано на: Tue, May 5th, 2015

ЕК повиши прогнозата за икономическия ръст на България

a26724141666f0a2088726d3813448f6Европейската комисия (ЕК) повиши оценката си за икономическия растеж на България до 1% през 2015 година и 1.3 % през 2016 година. Според пролетните икономически прогнози на ЕК благоприятните икономически условия оказват положително въздействие върху икономическия растеж в целия Европейски съюз.
По-висока прогноза, но неблагоприятни перспективи за растеж.

В зимните прогнози, оповестени през февруари, Еврокомисията очакваше през текущата година българската икономика да нарасне с 0.8 на сто. Сега тази прогноза е леко повишена до 1%. Оценката за растежа през 2014 г. също е повишена – от 1.4 на сто до 1.7 на сто. ЕК прогнозира, че през 2016 г. растежът ще се ускори до 1.3 на сто.
Оптимизъм се дължи основно на по-ниските стойности на петрола и еврото, което ще се отрази положително в две направления – повече вътрешно потребление и износ.

Очакваното забавяне на растежа на държавните инвестиции и оставащите слаби частни инвестиции вероятно обаче ще се отразят неблагоприятно върху перспективите за растеж, обобщава ЕК в частта от прогнозите си, посветени на България.

Очакванията са, че инфлацията ще остане отрицателна за дълъг период пред 2015 г., а в края на годината ще мине на положителна територия. ЕК прогнозира, че годишната инфлация в страната ще бъде минус 0.5 на сто тази година и 1 процент идната година. България отчете най-големия спад на цените в ЕС през 2014 година (минус 1.6 на сто) заради комбинация от вътрешни и външни фактори, които оказваха натиск върху цените от средата на 2013 година, отбелязва ЕК.

Възстановяването на трудовия пазар остава бавно, като миналата година заетостта е нараснала с 0.4 на сто след същия спад предходната година, обобщава още институцията.

Растежът се дължи основно на увеличаването на броя на работните места в селското стопанство и търговията. Очакванията са, че тази година заетостта ще нарасне с 0.2 на сто, а догодина – с 0.3.

ЕК прогнозира, че равнището на безработица в България ще спадне от 11.4 процента миналата година до 10.4 процента тази година и 9.8 на сто догодина.

Институцията очаква забавяне на вътрешното търсене. След като се възползва от ниската инфлация и спада на цените към края на 2014 г., местното потребление се очаква да забави растежа си през 2015 г. в съответствие с ниските заплати и растежа на заетостта, се посочва в документа.

Държавният дълг се очаква да е нараснал от 18.3 процента от БВП в края на 2013 г. до 27.6 процента през 2014-а заради подкрепата за финансовия сектор и повишения бюджетен дефицит. За 2015 г. прогнозата е дългът да нарасне до 29.8 процента от БВП, а за догодина се очаква показателят да достигне 31.2 процента, според ЕК.

Ръст на икономиката в еврозоната

ЕК очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 1.5 процента тази година, което е с 0.2 процентни пункта над предишната прогноза, публикувана през февруари.

За 2016 година прогнозата на ЕК за икономическия растеж на еврозоната остава без промяна – 1.9 процента.

Комисията предупреждава, че растежът може да бъде подкопан, ако нарасне геополитическото напрежение или има сътресения за финансовия пазар.

“Европейската икономика се радва на най-ведрата си пролет от няколко години, (…) но трябва да се направи повече, за да се гарантира, че това възстановяване не е просто сезонно явление, посочи еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, като подчерта необходимостта от инвестиции, реформи и отговорна финансова политика.

ЕК очаква БВП на целия ЕС за тази година да нарасне с 1.8 процента или с 0.1 процентни пункта повече, отколкото при предходната прогноза.

За догодина очакванията са растежът на икономиката на ЕС да бъде 2.1 на сто, колкото бе и при прогнозата от февруари.

Благоприятни условия

Благоприятни икономически условия оказват положително въздействие върху икономическия растеж в Европейския съюз. Според икономическата прогноза тези краткосрочни фактори ускоряват иначе умерения цикличен подем в ЕС.

В подкрепа на европейските икономики действат едновременно редица фактори – все още относително ниското равнище на цените на петрола, стабилният растеж на световната икономика, продължаващото обезценяване на еврото, както и благоприятните икономически политики в ЕС.

От монетарна гледна точка провежданата от Европейската централна банка политика на увеличаване на паричната маса оказа значително въздействие върху финансовите пазари, като допринесе за понижаване на лихвените проценти и очаквания за подобряване на условията на кредитиране.

Като цяло неутралната политика спрямо фискалната дисциплина, която се прилага в повечето страни от ЕС, също насърчава растежа. С времето се очакват и първите резултати от прилагането на структурните реформи и плана за инвестиции за Европа.

Вътрешното търсене е основният фактор за нарастването на БВП, като се очаква засилване на частното потребление през текущата година и възстановяване на нивото на инвестиции през
идната година.

Неравномерен икономически растеж в отделните държави

Очаква се всички страни от ЕС да бъдат облагодетелствани от тези благоприятни фактори. Степента обаче ще зависи от различната гъвкавост на икономиките в отговор конкретно на
по-ниските цени на петрола и обезценяването на еврото.

Въздействието на провежданото от ЕЦБ количествено облекчаване на паричната политика вероятно ще бъде по-осезателно в държавите, изпитващи до момента по-големи затруднения при финансиране.

В някои държави членки обаче сравнително ниските капиталови буфери и високото равнище на необслужвани кредити могат да намалят положителното въздействие, което тази
експанзионистична монетарна политика оказва върху банковото кредитиране.

Възстановяване на инфлацията по-късно през годината

През първата половина на 2015 г. се очаква инфлацията да остане близо до нулевото равнище най-вече заради последиците от спада в цените на енергията. През втората половина на годината обаче потребителските цени вероятно ще нараснат, като тази тенденция може да се засили през 2016 г. поради растящото вътрешно търсене, намаляващата разлика между потенциалния и фактическия БВП, отшумяването на ефекта от по-ниското равнище на цените на суровините и по-високите цени на вноса, причинени от по-слабото евро. Очаква се годишната инфлация както в ЕС, така и в еврозоната да се повиши от 0.1 процента през 2015 година до 1.5 процента през 2016 година.

Бавно подобряване на условията на трудовия пазар

Засилващата се икономическа активност допринася за увеличаване на трудовата заетост. Макар и да намалява, безработицата все пак остава висока.

През текущата година се очаква безработицата да спадне до 9.6 процента в ЕС, съответно 1.0 процента в еврозоната, едновременно с подобряването на условията на пазара на труда в
отделните сектори. Тази положителна икономическа тенденция вероятно ще продължи предвид очакванията за още по-висок растеж през 2016 година, особено в страните, които наскоро проведоха реформи на трудовия си пазар.

През 2016 г. се очаква безработицата да спадне до 9.2 процента в ЕС и 10.5 процента в еврозоната.

Продължава намаляването на бюджетните дефицити

Фискалните перспективи в ЕС и в еврозоната продължават да се подобряват благодарение на положените през последните години усилия за бюджетна корекция, по-високата икономическа активност и по-ниските лихвени плащания по непогасения държавен дълг.

Дори при като цяло неутралната фискална политика се очаква съотношението бюджетен дефицит/БВП да спадне на равнище ЕС от 2.9 процента през 2014 г. до 2.5 процента през 2015 г. и 2.0 процента през идната година.

Прогнозираният за еврозоната спад съответно е от 2.4 процента през 2014 г. до 2.0 процента през 2015 г. и 1.7 процента през 2016 година. Предполага се, че и в двете разглеждани области съотношението между държания дълг и БВП е достигнало своята върхова стойност през 2014 г. и ще намалява през текущата година, за да достигне 88.0 процента в ЕС и 94.0
процента в еврозоната през 2016 година.

Балансирани рискове спрямо икономическите перспективи

На фона на доста несигурните икономически перспективи изглежда, че рисковете по отношение на тези перспективи са до голяма степен балансирани.

Растежът на БВП би могъл да бъде по-висок от очакваното, ако въздействието на благоприятните икономически фактори продължи по-дълго или се окаже по-силно от предвиденото. Възможно е обаче той да не оправдае очакванията, ако геополитическото напрежение се повиши или ако възникнат сътресения на финансовите пазари, например в резултат на нормализирането на паричната политика в САЩ.

Рисковете спрямо развитието на инфлацията намаляха в резултат на политиката на ЕЦБ за увеличаване на паричната маса и на по-оптимистичните прогнози за икономически растеж.

/mediapool.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com