Публикувано на: Tue, Jun 30th, 2015

Плевнелиев подкрепи промените в Конституцията

e3abdcf6df562225544c298c73cf7962Президентът на Републиката подкрепя внесения законопроект за промени в Конституцията. Предлаганите промени са натоварени с огромни очаквания от българските граждани и от нашите европейски партньори. Те не се правят сами за себе си, а са част от усилията на Народното събрание и правителството за осъществяване на ключов национален приоритет – реформата в област „Правосъдие”. Системата на правораздаване се променя многократно през последните години, но все още не сме постигнали резултати, които да отговарят на очакванията на българските граждани за предвидимо и справедливо правосъдие.
По време на проведените от президента политически консултации многократно беше поставена темата за необходимостта от промени в Конституцията, които да позволят по-пълна и качествена реформа на правораздавателната система. Основният ни закон – като всеки един нормативен акт, може да бъде променян и е добре, че предложените промени са предмет на задълбочен дебат между политиците, съдебната власт и експерти.
Предложените промени са важна стъпка към осъществяването на реформата в съдебната власт, заложена във вече приета от Народното събрание с внушително мнозинство Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и президентът подкрепя тези усилия. От успеха на тази реформа зависи демократичното развитие на държавата, успехът на реформите в редица други сфери, както и икономическото развитие и благосъстоянието на нацията.
Президентът няма конкретни правомощия в хода на законодателния процес към настоящия етап на процедурата, затова счита за по-редно да изрази своето отношение като цяло към проекта, тъй като е възможно тези текстове в хода на дискусията да претърпят промени.
За да вървим към реформа в съдебната система, е необходимо достатъчен брой народни представители да подкрепят проекта. Президентът подкрепя това, че вече имаме конкретни текстове, които да бъдат дебатирани в Народното събрание и очаква задълбочена и аргументирана дискусия, която да доведе до изработването на най-добрите текстове. Важно е предложените промени да бъдат осъществени максимално легитимно – да се чуят всички аргументи, да се обсъдят различните мнения. Изразяването на различни мнения е нормалният път за демократично приемане на нормативни актове и в най-голяма степен е валидно за Конституцията. По този начин това, което бъде прието от парламента, ще получи и необходимата обществена подкрепа.
Държавният глава счита, че предложените промени са напълно в компетентността на настоящото Народно събрание. В подкрепа на тази теза е и диспозитивът на постановеното през 2005 г. Тълкувателно решение № 8 на Конституционния съд (Обн. ДВ, бр. 74 от 13 септември 2005 г.). В него е посочено, че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата – правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт”.
Внесените предложения не нарушават принципа на разделение на властите. Както ясно сочи Конституционният съд, „Няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Балансът предполага всяка една от тях да притежава възможност за контрол върху другите. Същевременно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие на властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях и това се отнася на първо място до областите, представляващи неоспорим национален приоритет, какъвто без съмнение е борбата с престъпността. Става дума за функционално взаимодействие по основни за обществото проблеми, което нито заличава, нито преодолява принципа в името на неговия антипод – единството на властта. Взаимодействието и сътрудничеството, от една страна, и взаимният контрол и възпиране – от друга, не следва да водят обаче до обезличаване на която и да е от трите власти, до размиване на нейните собствени отговорности или до прехвърляне на специфични правомощия на други субекти.” (мотиви на Решение № 8 от 2005 г.).
Предложената промяна в структурата на Висшия съдебен съвет е с оглед специализацията на магистратите и отчитане независимостта на магистратите и по тази причина промяната е в компетентността на настоящото Народно събрание.
Президентът призовава народните представители да не започват дебатите по конституционната промяна с остри спорове по един или друг текст, а да подкрепят волята за реформа, която предложените промени съдържат. Народното събрание, използвайки целия си потенциал и потенциала на привлечените експерти, следва да предложи най-добрите текстове, които да отговарят на основните конституционни принципите и на очакванията на народа за качествени промени в съдебната система.

/cross.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com