Публикувано на: Mon, Aug 24th, 2015

Рамка

broken_frame_by_wiibozz-d4a629hТова е Рамка. Сивата Рамка на смесването. На онази 24-часова черно-бяла скованост на денонощието. На сливането на ден-нощ.

Новият ден вече е окъсял с два часа и шест минутки. Светлината на предишния неусетно и някак хем странно, хем магично се слива с тъмата на новия ден, а всъщност нощ. Вероятно затова се нарича денонощие?

Най-сетне и тук, на това измамно островче на гастрономическото щастие, лампите притварят очи. Остро алуминиево изскърцване раздира за миг рехавата все още тишина, за да постави точката на поредния ден-нощ. А сетне два мъжки силуета се плъзват безшумно нагоре и стъпките им отекват единствено върху напуканата кожа на улицата, за да потънат всеки в своя кратък свят на отмора и единение.

След миг от единия свят върху копринения воал на нощта връхлита грозният шум на поредната полусемейна свада – безсмислена и гротескна, давеща се в горчилката на онази невидима, но болезнено съществуваща пресечна точка на абсолютната невъзможност да проумееш докрай другия. Точка на неслучването…

В моя свят, аз поемам макар и за кратко, из лабиринта, из онова вкаменено колебание в търсене и съзерцаване на истината с ледена бира и с горещата, усещаща се почти изцяло физически, тъга на Г. Господинов.

А сетне Минотавърът в него ще заспи, докато в мен стихва шума от прибоя на поредния, осивял като войнишки шинел, ден-нощ, за да възкръсне с двойна сила и желание онова вечно Утре…

Утре, когато всичко стремително ще се повтори пак и пак, макар че някак няма да е вече същото – като стократно гледан филм, чиято лента изтънява като това лято и постепенно променя образите, докато остане само Рамката на това неумиращо Утре.

Рамка, от която почти невидими двата снощни силуета ще излязат, нещо повече – те ще разбият на трески тази Рамка, поемайки отново, този път към светлика на Безкрая…

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com