Публикувано на: Sun, Sep 6th, 2015

България чества Съединението

d670aff6b4bd50f98ff6a3a000d7c52bС тържествен молебен в катедралният храм “Света Богородица” в Пловдив започна честването на 130-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Церемонни имаше в цялата страна, но центърът на тържествата по традиция е Пловдив. 6-ти септември е и празник на града.

“След като в годините назад народът ни е успявал да съхрани единството си и е преодолявал изкуствените разделения, вярвам, че и днес българите имаме мъдростта да ценим повече това, които ни обединява, отколкото ни разделя. Като помним и пазим завета на предците ни, можем уверено и с общи усилия да работим, за да бъде страната ни стабилна и просперираща”, заяви премиерът Бойко Борисов в поздравление по случай празника, разпространено от пресслужбата на Министерски съвет.

“Ако искаме да сме честни пред себе си и пред другите, не можем да не признаем и това, че като народ и като общество, ние нерядко допускаме да ни ръководи не заветът на Съединението, а богопротивният дух на разединението. Ето защо, на този толкова тържествен и празничен ден ние сме призвани не само да отдадем синовна почит към онези, които извършиха делото на Съединението, но и да се вгледаме в себе си днес, в това, което води нашето съвременно общество – дали то е духът на единството и Съединението или духът на разпада и на разпиляването”, казва словото си по повод празника Патриарх Неофит.

На 6 септември 1885 г. е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.

Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).

На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.

“Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област.

Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”, се казва в манифеста.

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.

На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

/mediapool.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com