Публикувано на: Tue, Nov 10th, 2015

Езеро на края на света

lake6На едва около 3 часа път от столицата на Словения Любляна, езерото Bohinj е в средата на нищото – непокътнато от сезоните и времето, и е прекрасно, съобщава bbc.

„В Словения имаме една поговорка”, казва туристическия водач Grega Silc, докато обикаляме с велосипеди по зеленясалия хълм. „В Bohinj ние сме с ден или два след останалия свят.”

Silc се усмихва широко – ден или два е лесно управляемо. Изоставането може да е и по-лошо. От векове наред селцата на пастирите около езерото са откъснати от останалата част на Словения, заради лошите пътища и хълмистия терен, скупчени в сянката на Алпите. Превозът до Ukanc – селце в далечния край на езерото, чието име се превежда като „краят на света”, може да отнеме седмици.

Все пак през 1906, по време на западането на Австро-Унгарската империя, тунелите, свързващи севверното градче Jesenice и пристанището на Trieste са били разрушени. Докато районът на Bohinj става малко по-изолиран, десетилетия по-късно то е част от комунистическа Югославия, превръщайки се в забравено място за останалата част от Европа. И въпреки независимостта на Словения от 1991г. и приемането й в Еврозоната през 2007, дълбоката връзка с миналото и забавеното развитие остават.

Тук, по протежението на дървените къщурки и разградените плевни на Bohinj, както и разпръснатите нарядко селца, е лесно да си помислиш, че Австро-Унгарската империя никога не е рухвала. Пастирите и краварите на Алпите все още са факт по върховете на Vogel, където можете да ги видите да пасат добитъка си, сред дивите цветя. Всеки септември селяните празнуват своето завръщане на крайбрежието на езерото с народни песни и танци в стил “Cow Ball”.

В селцето Ribčev Laz, на края на езерото се издига църквата St. John the Baptist, чиято точна възраст не е известна никому. Предполага се, че е строена някъде преди 15 век, и никой не е наясно с интериорът на фреската – бял дявол седи на рамото на Каин, а ангелите имат вампирски зъби. Но според Silc това е общо за християнската догма – обявяването на народните традиции в изолирани исторически места като Bohinj.

Срещу рида до църквата се издига крехка бронзова статуя на Златорог, или Златния рог – магически елен, за който се вярвало, че е закрилник на хълмовете около езерото. В меките отблясъци на привечерната светлина, всичко изглежда почти реално. На 20 минути с велосипед от църквата се намира т.нар. „Devil’s Bridge”, разпрострял се над страховита клисура. Според легендата, дяволът го построил в замяна на душата на първия, пожелал да премине. Така или иначе умните селяни подмамили куче да направи първия тур. Това е земя на истории. Място, на което въображението може да се развихри.

„Агата Кристи е идвала по тези места”, споделя с гордост Silc, „но никога не е написвала своя творба тук. Тя казвала, че това е прекрасно място за много убийства.” Но Кристи не е единствената писателка, запленена от очарованието на Bohinj. Жан-Пол Сартър редовно е посещавал Ukanc. „Един екзистенциалист отива в градче на края на света. Има смисъл”, казва Silc.

Райноът на Bohinj е на около 3 часа път от столицата на Словения Любляна, както вече стана ясно. В средата на нищото, недокоснато от сезони и време. И е прекрасно.

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com