Публикувано на: Sat, Jan 2nd, 2016

Защо Великобритания няма да излезе от Европейския съюз

zx450y250_2675092През 2015 г. Дейвид Камерън успя да се пребори за още един мандат на поста министър-председател на Великобритания. И то блестящо – Консервативната партия има мнозинство, за да управлява сама, а след изборите около Камерън заваляха оставките на политическите му съперници, които претърпяха тежко поражение на изборите през май.

Победата на Камерън обаче направи неизбежен сблъсъка и със следващото предизвикателство – премиерът обеща, ако спечели изборите, да проведе референдум, на който британците да отговорят дали искат да останат в Европейския съюз или не. В крайна сметка Камерън няма избор, освен да изпълни обещанието си – за това стриктно следят евроскептиците както и измежду конкурентните му за властта, така и в редиците на собствената му партия.

Насроченият момент за провеждането на вота е “до 2017 г.”. В рамките на този срок Камерън се ангажира да убеди Брюксел да отговори на възможно най-много искания на Лондон, за да може правителството с чувство за изпълнен дълг да проведе кампания в подкрепа на оставането на Обединеното кралство в ЕС.

Мнозина виждат референдума като нож с две остриета – някои проучвания посочват, че лагерите за или против оставане в ЕС са еднакво силни.

През последните месеци обаче става все по-ясно, че правителството на Великобритания не си представя страната наистина да направи крачката навън от ЕС.

Една от причините според WSJ е очевидно демонстрираното желание на правителството да осигури достатъчно добър компромис за Великобритания от Брюксел, като за подготовка за прекратяване на членството Лондон не отделя време.

“Дори и Камерън да е изкушен да поведе кампанията за напускане от ЕС, за да се помири с инакомислещите в партията си, той вече направи твърде много изказвания, утвърждаващи важността на членството в ЕС за националната сигурност и икономическия просперитет на страната”, пише изданието.

В този контекст Камерън не би могъл да се премести в евроскептичния лагер, без да се компрометира.

Политическия натиск в Консервативната партия за излизане от ЕС освен това може да се окаже надценен. Дейвид Камерън вече получи пълната подкрепа на кабинета си за своята преговорна стратегия. Това означава, че от всеки министър от правителството, недоволен от начина, по който протича диалогът с Брюксел, се очаква да си подаде оставката.

“Възможно е един или двама от маргиналните фигури в кабинета да напуснат, но водещите лица са наясно, че ако обърнат гръб на Камерън и след това евроскептичния лагер на референдума изгуби, то с техните политически кариери ще бъде свършено”, пише изданието.

В същото време, ако антиевропейската кампания не може да привлече нито един дезертьор от правителството, то тя трудно ще убеди и кадри от по-ниските нива на управляващата партия да се присъединят към нея.

Сериозен проблем за противниците на членството в ЕС е също така липсата им на единство. Не само че има не една, а две кампании, но не е скрито и съперничеството между лидерите им. За тях ще бъде трудно да убедят британците, че могат да предложат по-добра алтернатива и че статуквото е наистина нетърпимо:

“Самите те не могат да се договорят помежду си как да изглежда бъдещето на Великобритания извън Европейския съюз и дали ще се опитат да запазят членството ѝ в единния пазар”.

Всъщност това, което се смята за най-силния аргумент на евроскептиците – че имигрантската криза и терористичните атаки ескалираха на фона на некомпетентността на Европейския съюз, може да се окаже най-сериозната им грешка.

Реално обаче тези кризи доказват и друго – Европа се сблъсква с огромни предизвикателства по отношение на сигурността и те изискват колективно и единно решение – дали за начините на стабилизиране на Сирия, Либия и Украйна, единна политика спрямо Русия и Турция, сигурността на външните граници, приемане на еднакви стандарти за приема на бежанци, борба с терористичните заплахи и т.н.

В крайна сметка битката между евроскептиците и привържениците на членството в ЕС във Великобритания е добре познатото в много други европейски държави противоборство между глобализаторите и националистите.

Искащите излизане от ЕС във Великобритания се опитват да адресират посланията си към същия електорат, към който се цели например Марин Льо Пен във Франция, макар и да не искат да го признаят. Това, което показва практиката от близкото минало обаче е, че макар и този електорат да е достатъчно многоброен, за да представлява евентуално политическо предизвикателство, никъде не се е доказал достатъчно силен, за да стигне до победата.

/dnevnik.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com