Публикувано на: Mon, Jan 25th, 2016

“Дойче Веле”: Краят на Шенген не е краят на ЕС

photo_verybig_105252Затварянето на границите ще успокои европейците. В противен случай, ако мигрантският поток продължи със същите темпове, обществото ще се радикализира, това коментира Кристоф Хаселбах в статия за “Дойче Веле”.

Все повече страни от Европейския съюз връщат граничния контрол, за да прекратят неконтролирания мигрантски поток. „Вашите документи, моля!“ Тази фраза се чува все по-често в Европа, която вече беше свикнала с отсъствието на граничния контрол вътре в Шенгенската зона. При това не става дума само за пътешествия. Голяма част от икономическия живот е организирана днешна Европа така сякаш това е една голяма държава: заводите и цеховете за сглобяване на готовата продукция на една фирма могат да бъдат разпръснати на територията на целия ЕС, логистичните схеми не отчитат наличието на граници и дори служителите на една компания понякога се местят от една държава в друга. Макар свободното предвижване на хора, стоки и услуги да е съществувало още преди подписването на Шенгенското споразумение, именно то значително улесни и ускори този процес.

И ако сега стъпка по стъпка започнем да се отказваме от Шенгенската система, това ще има сериозни икономически последици, с тревога отбелязват експерти и политици. Дълги автомобилни опашки на границите, повече бюрокрация, завръщане към строителството на складове в отделните държави вместо производство основаващо се на принципа just-in-time. Лобисти и синдикати се страхуват, че допълнителните разходи само за германската икономика могат да достигнат 10 милиарда годишно със съответните последици за пазара на труда и социалната система.

Краят на Шенген – катастрофа за икономиката?

„Ако Шенгенската система бъде разрушена, цяла Европа ще се бъде заплашена, както от политическа, така и от икономическа гледна точка“, подчертава германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за „Шпигел онлайн“. А председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер дори твърди, че този, „който погребе Шенген, в крайна сметка ще накара в гроба целия вътрешен пазар“, разбирай Евросъюза.

Председателят на Европарламента Маритн Шулц пък твърди, че ефектът от затварянето на границите вътре в Шенгенската зона ще бъде „катастрофален“. Ако камионите с товари са принудени да чакат с часове граничния контрол вътре в Европа, „това ще доведе до спирането на някои производства“.

Оценявайки настоящата ситуация, Юнкер говори за допълнителни харчове на логистичните компании от 3 милиарда евро годишно. А ако пограничният контрол бъде върнат навсякъде, тогава ежегодните разходи ще набъбнат до 10 милиарда евро, твърдят от Федералното обединение на търговско-индустриалните камари на Германия.

Още по-драматична картира рисува Антон Бьорнер, който в качеството си на ръководител на Федералното обединение за оптова и външна търговия възприема тези сценарий много болезнено. „Ако загубим Шенген, а заедно с него и общият европейски вътрешен пазар със свободно движение на стоки, тогава Германия с нейния бизнес модел ще се окаже на ръба на провала“, заяви той пред ДПА. Това също така ще значи и падение на еврото – страх, който заедно с Бьорнер споделят Юнкер, Ангела Меркел и др.

Но в действителност краят на Шенгенската зона въобще не означава край на вътрешния пазар. Най-простият пример е пред очите ни, Великобритания е неразделна част от вътрешния европейски пазар, но не е част от Шенген.

Важно е да се запази социалното спокойствие

Но не всички споделят песимизма на изброените по-горе политици. На обратното мнение са и много икономисти. Сред тях е Клеменс Фюст, директорът на Центъра за европейски икономически изследвания ZEW. Според него икономическият ефект от подобна стъпка може да се контролира. Последиците могат да бъдат смекчени като безпрепятствено се пускат превозите със стоки, а само избирателно се проверяват някои хора.

Докато мнозина се страхуват от верижната реакция в резултат на затварянето на границите, Фюст залага на това. Не е изключено да се върнем накрая само до контрол на външните граници на ЕС и отново да отворим вътрешните. Но преди всичко, ако границите бъдат затворени, ще се възстанови социалното спокойствие. Икономистът смята, че ако масовият мигрантски поток продължи, това неминуемо ще доведе до радикализиране на обществото.

Към опасностите заплашващи социалното спокойствие, спада и страхът от конкуренцията. В средите на синдикатите и левите движения е вкоренено убеждението, че ако икономиката започне да залага на мигрантите, то това ще означава натиск върху хората на наемния труд. Заместник-председателят на ПГ на социалдемократите в Бундестага Хубертус Хайл предупреждава: „На никой няма да му бъде позволено да използва миграционната криза за дъмпинг на заплатите“. Този аргумент се използва и от политиците от ХСС. Министърът на финансите на Бавария Маркус Зьодер се бои, че от „конкуренцията за работни места, жилища и социална помощ ще пострадат на първо място бедните слоеве на населението“.

Затварянето на границите може да бъде разбрано

Въвеждането на граничния контрол е доста трудно – все пак това е извънредна мярка, която трябва да спре неконтролираният мигрантски поток. Дори Шойбле признава, че независимо от последиците той приема подобно решение. „Ние прекрасно разбираме, че възможностите на европейските страни не са безкрайни. Всички се отнасяме с разбиране към въведения от Швеция граничен контрол. А тази държава в продължение на десетилетия беше една от най-отворените за мигрантите“, отбелязва той.

В крайна сметка всички се надяват, че въвеждането на граничния контрол ще бъде временна мярка и Шенгенската система ще бъде възстановена. При това дори противниците на затворените граници признават, че откриването на външните и вътрешни граници в дългосрочна перспектива ще доведе до неприемливо положение.

/БГНЕС/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com