Публикувано на: Wed, Feb 3rd, 2016

Споразумението с Брюксел може да не е достатъчно за бъдещето на Великобритания в ЕС

zx450y250_2697915Във вторник ЕС се отказа от едно от фундаменталните си правила: че всички страни членки вървят към все по-тясна интеграция, определяйки сами темпото, пише Пол Тейлър за “Ройтерс”. Дали това обаче ще е достатъчно за британския премиер Дейвид Камерън да убеди гражданите на Острова да гласуват за оставане на страната в съюза на референдум (най-рано през юни) предстои да разберем. Той ще трябва да се пребори с нарастващия евроскептицизъм в собствената му Консервативна партия, както и с обществено безпокойство от ефектите на имигрантската криза.

Проектът за споразумение, изготвен от европейските власти, за да запази Великобритания в ЕС, за първи път признава правото на някои страни да не споделят общата цел, записана в Договора от Рим от 1957 г. за “все по-тесен съюз”. Това означава, че такива държави могат никога да не се интегрират напълно политически.

Правно обвързващото решение, което предстои да бъде одобрено от европейските лидери, гласи, че формулировките в учредителните договори на съюза за все по-тесен съюз сред народите в Европа, “не принуждават всички страни членки да се стремят към една обща цел”. С други думи, държавите вече няма да са длъжни да поръчват всичко от менюто на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, а вместо това ще имат право да избират това, което ги устройва.

Текстът изрично посочва дългосрочната промяна в архитектурата на ЕС, в която 19-те членки на еврозоната трябва да задълбочат икономическата и политическата си интеграция, дори и ако останалите държави останат встрани от този процес. Досега правилата на Брюксел повеляваха, че членовете на “Европа на две скорости” в даден момент ще прилагат всички европейски политики, но с определени от тях темпове.
Великобритания вече и бездруго е най-откъснатият от Брюксел член на ЕС. Тя не въведе единната валута и не се присъедини към Шенгенското свободно пространство. Лондон сътрудничи с останалите страни само в областта на правосъдието и полицията.

Сега европейските чиновници са решени да предотвратят опасността от лавинообразни искания като тези на Великобритания от други страни – като например Полша.

В присъединителните си договори Полша, Унгария, Чехия, Румъния и България са се съгласили да въведат единната европейска валута, когато изпълнят икономическите критерии. Но от началото на дълговата криза в еврозоната подготовката за това в повечето от тези страни е в застой.

По препоръка на Великобритания проектодоговорът постановява, че “не всички държави членки имат за национална валута еврото”, но няма формулировка, която да отменя задължението на страните да го направят. Новото евроскептично правителство във Варшава вече обяви, че по време на мандата си няма да приеме еврото.

Несъществени промени?

Камерън успя да си издейства отстъпки по много от исканията си, включително правото да не се дават социални помощи на имигранти от други страни от ЕС, както и създаване на процедура, която да затрудни държавите от еврозоната да налагат решенията си над останалите.

Според евроскептиците обаче този пакет с реформи е несъществен и твърде незначителен, за да може националните правителства да си върнат контрола над имиграцията. Дори някои от привържениците на ЕС смятат, че споразумението не създава нови права или ограничения.
“Нищо в текста на договора не променя съществено законите и процедурите на ЕС по отношение на Великобритания или на другите страни членки”, обяснява бившият министър по европейските въпроси от Лейбъристката партия Денис Макшейн. “Камарата на общините няма да има право на вето и ще трябва да търси подкрепата на още 13 национални правителства, за да отхвърли дадено предложение на ЕС. Някои преимущества за работещите във Великобритания граждани на други страни от ЕС се променят, но това се случва в други страни членки. Няма промяна в принципа за свободно придвижване”, коментира Макшейн.

Камерън си осигури правото незабавно да отказва помощи на новопристигнали икономически имигранти от ЕС, ако те представляват заплаха за социалната система на Великобритания. Експерти, сред които и независимият финансов одит в Обединеното кралство, се съмняват дали тази мярка ще има реален ефект върху имиграцията от по-бедните страни от ЕС предвид необходимостта на пазара от нискоквалифицирани служители.

Освен това Лондон нито е поискал, нито пък е получил право на вето върху по-нататъшната интеграция в еврозоната. Споразумението предвижда процедура, според която страна или група страни могат да поискат допълнително обсъждане и усилия, ако сметнат, че дадена инициатива, идваща от еврозоната, ги поставя в неблагоприятна светлина. Крайното решение обаче ще бъде взимано с мнозинство от финансовите министри. Така Великобритания пак може да се окаже пренебрегната.

По аналогичен начин проектът дава малко повече свобода на мнозинство от националните парламенти (55% от страните членки) да блокират законодателни инициативи на Европейската комисия. Преди правилата позволяваха по-малка група държави да връщат за редакция предложения на комисията. Въпреки това краткият период, в който възраженията трябва да бъдат отправени, и изискването за голямо участие на национални парламенти намаляват значително възможността за показването на “червен картон” на Брюксел.

От своя страна Лондон обещава “да не създава пречки и да улесни последващото задълбочаване” на икономическия и валутния съюз. Тази формулировка има за цел да предотврати инциденти като тези от 2011 г., когато Камерън се опита да наложи вето на пакет от фискални мерки, целящи да засилят прилагането на бюджетните правила на ЕС в еврозоната. В крайна сметка другите страни одобриха промените на национално ниво и така заобиколиха Великобритания.

/dnevnik.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com