Публикувано на: Thu, Feb 25th, 2016

Защо британците се извиняват толкова често

ENJEF4 A man holding a card with a hand written message on it, Sorry.

Британците са известни със своето безкрайно „sorry” (съжалявам, извинете), дори когато не са виновни. Но поддържат ли фактите този стереотип? И наистина ли е толкова лошо прекаленото извиняване?

Това вероятно е най-използваната дума в Обединеното кралство: дали съжаляват за времето или се извиняват защото някой друг се е блъснал в тях, средният британец ще избърбори най-малко едно извинение за час или два.

Скорошно проучване сред над 1000 британци разкрива, че средно всеки казва „съжалявам” около осем пъти на ден, а един на всеки осем души се извинява по над 20 пъти дневно.

„Охотата, с която англичаните се извиняват за нещо, което не са свършили е забележителна, и е съчетана с нежелание да се извинят за нещо, което са направили”, пише Henry Hitchings в своята удачно озаглавена история Извинете!: Англичаните и нравите им.

Но наистина ли британците се извиняват по-често от представителите на други култури? Ако е така, каква е причината за този ексцентричен, вербален тик …и колко е лош този навик?

Да се намерят сирурни данни за честотата на извиняване в другите държави е по-трудно, отколкото ви се струва. „Има сигурни спекулации, че канадците и британците се извиняват повече от американците, но е трудно да се проучи това по начин, който осигурява всякакви категорични доказателства”, казва Karina Schumann, психолог в университета в Питсбърг.

Единият подход е да се попитат хората защо биха направили нещо при определена ситуация. Например скорошно проучване сред над 1600 британци и 1000 американци разкрива, че на всеки 10 американски извинения британските ще са около 15, ако кихнат, ако поправят нечия грешка или ако някой се блъсне в тях (https://yougov.co.uk/news/2015/07/01/oh-sorry-do-british-people-apologise-too-much/).

Но проучването разкрива и някои сходни неща между британските и американски отговарящи: едва ¾ от хората от всяка страна биха казали извинете ако прекъснат някого. 84% от британците биха се извинили, ако закъснеят за среща, докато при американците този процент е 74.

Прави каквото ти казвам, а не каквото правя

Така или иначе да питаш някого, какво би направил в теоретична ситуация е доста различно от онова, което той би сторил в реални условия. Да вземем последния пример; в цитираното проучване 36% от британците отговарят, че биха се извинили за нечия чужда несръчност, докато в същата ситуация биха се извинили едва 24 на всеки 100 американци.

Но в книгата си „Наблюдение върху англичаните” социоантропологът Kate Fox описва опити, при които тя съзнателно се блъска в стотици хора из селца и градове в цяла Англия. Тя окуражава и колегите си да сторят същото зад граница, просто за сравнение.

Fox отрива, че около 80% от английските жертви казват „извинете” въпреки очевидния факт, че вината е нейна. Често извинението е смотолевено и вероятно хората го казват дори без да осъзнават това, но за сравнение, когато туристи от други страни са били блъснати нещата далеч не са били такива. Изглежда единствено японците се доближават до английския рефлекс-извинение, добавя Fox.

Произходът на думата „sorry” води началото си от староанглийското „sarig”, което значи „тъжен, отчаян измъчен; огорчен, наскърбен или изпълнен със съжаление”, но повечето британци, разбира се, използват думата доста по-небрежно. И в това е другият проблем при изучаването на културните различия в езиците. Ние използваме думата „извинете” по различни начини”, споделя   Edwin Battistella, лингвист от университета в Южен Орегон и автор на Sorry About That: The Language of Public Apology. Британците могат и да ръстят извинения под път и над път, но това не значи обезателно, че те се разкайват.

„Ние можем да използваме думата, за да изразим емпатия, така че аз мога да кажа „съжалявам, че вали”, казва Battistella. „Може би британските и канадските говорители използват този вид извинение по-често, но те не биха се извинили по същество. Други изследователи говорят за употребата на „съжалявам” като общуване между социалните класи, където по някакъв начин се извинявате за вашата привилегия.”

Британското общество цени това, че членовете му показват уважение без да навлизат в личното ви пространство и без да привличат вниманието към себе си: характеристики, които лингвистите определят като „лоша вежливост или „лицемерие”. От друга страна Америка е общество на позитивната учтивост, характеризираща се с доброжелателство и с едно желание да се чувстваш част от цялото.

Като последица вероятно британците ползват понякога „извинете” твърде неуместно, особено за чужденците, включително и за американците. Британците биха се извинили на някой непознат, защото биха поискали някаква информация или да седнат до него, и понеже неказването на „извинете” би представлявало дори по-голямо нахлуване в това странно лично пространство.

„Нашата прекалена, често нелогична и понякога очевидно подвеждаща употреба на тази дума я обезценява и прави нещата доста обърващи и трудни за чужденците, несвикнали с това”, казва Fox. „Въпреки това”, добавя тя, „не мисля, че прекомерната употреба на „извинете” е нещо толкова лошо. Дори да се приема като лоша учтивост…От всички думи, които една нация би могла да употребява с такова лекомерно разточителство, положително „извинете” не е най-лошата.”

Може би съществуват други ползи от употребата на „извинете”, също като подхранване на доверие. Любопитно е, но това е вярно, дори когато хората се извиняват за грешки, които не са направили , а по-скоро за положение на нещата, върху което те нямат контрол.

За едно проучване Alison Brooks и нейните колеги наемат актриса, която в дъждовен ден, на американска жп гара, да поиска назаем за малко от 65 непознати телефоните им. В половината случаи, още преди да ги попита, непознатите казвали: ”Съжалявам, че вали”. Когато тя сторила това, 47 от сто души й дали телефоните си, в сравнение с едва 9 на 100, в случаите, когато тя просто поисквала нечий телефон. По-нататъшните експерименти потвърдили, че това е било извинение за времето, което е от значение, а не учтивост при начало на разговор.

„Казвайки „Съжалявам, че вали” прекаленото извиняване потвърждава едно неуместно обстоятелство, отнема перспективата на жертвата и изразява емпатия във връзка с лошите обстоятелства, независимо, че те са извън контрола на хората”, добавя Brooks.

Разбира се, британците не са единствените, които са познати като извиняващи се. Жените често също са смятани за такива.

За да разбере дали този стереотип ще издържи на щателна проверка Schumann наема група студенти да водят дневник 12 дни. Те записвали всяка ситуация, при която е било нужно извинение, както и дали такова е било давано или не. Schumann открила, че жените казвали „извинете” доста по-често от мъжете, но студентите също така докладвали за повече нарушения, в ситуации, в които смятали, че е било необходимо извинение, или за двете, – когато се сблъсквали с извинение, което е било заслужено, и в двата случая – когато са били жертви и извършители. След като теглили чертата се оказало, че мъжете и жените са показали еднакви нагласи да се извиняват за своите нарушения. „Нежеланието на мъжете да се извиняват не е толква голямо, те просто виждат значително по-малко нарушения, за които си струва да се извинят”, добавя Schumann.

Знак за слабост?

И така, какви са обстоятелствата, при които ние усещаме,че наистина дължим извинение? По-добре ли е да преглътнем гордостта си и да кажем, че съжаляваме, или извинението е знак на слабост, както смята легендарният американски актьор John Wayne?

„Хората се тревожат за това, че едно извинение може да бъде прието като отговорност, вместо като опит за съпричастност с потърпевшия”, споделя Brooks и добавя, че правилното извинение достига до чувствата на този, който го получава, и това не се нуждае от доказателство. Уместното извинение едва ли ще бъде отхвърлено, всъщност е доста по-вероятно да повиши доверието, отколкото, ако извинението липсва.

А относно това, как да бъде направено то, Battistella съветва следното: „Правилният начин да се извините е както ви е учила майка ви. Да кажем, че сте нагрубили ближния си. Погледнете го в очите и кажете: „изивнявай, нагрубих те, но това няма да се повтори. Важното е назовете грешката си, да покажете на себе си, че се разкайвате, и да посочите, какво бихте променили в бъдеще”, добавя Battistella.

Това колко често ще се извинявате зависи, къде живеете. Alison Brooks и студентът Grant Donnelly предварително са събрали данни, които показват, че за незначително нарушение най-често се извиняваме еднократно.

Ако грешката ни е по-голяма, то тогава магичният брой, покриващ изискването извинението да показва емпатия е две, както и покаянието, възстановяването на доверието и благоразположението”, казва още Brooks.

Разбира се, ако сте британци, вие изпитвате нужда да удвоите това. „Еднократното извинение не се брои като такова: ние трябва да го повтаряме и разкрасяваме с множество прилагателни”, завършва Fox.

Както и да се извиним за неспирния, проливен дъжд, в който сме накиснати и самите ние.

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com