Публикувано на: Wed, Mar 2nd, 2016

Защо мозъкът ви харесва екшъна на многото задачи

01Смята се, че многото задачи, които имаме да вършим може да притъпят вниманието ни и да ни направят по-неефективни. Защо става така?

Мнозина от нас познават това чувство. В шумен офис си и се опитваш да се съсредоточиш. На десктопа на компютъра ти са отворени осем сайта, а заедно с това и два имейла, три документа, таблица, два pdf-файла и поне една социална мрежа. Изглежда, че работите поне над пет различни неща и, когато се захванете с едно от тях получавате имейл или съобщение за друго и се впускате към него. Висите на компютъра от часове, но изглежда с нищо не сте приключили напълно.

И това не е само на работни места с тенденция към увеличаване на натоварването. През 2014 е открито, че 99% от възрастните използват две медии едновременно по едно и също време на седмицата. Хората вършат това средно по два часа и три минути на ден. А най-популярната комбинация е гледането на телевизия с чатенето през мобилния телефон. Можем да решим да не проверяваме толкова често имейлите си или да игнорираме съобщенията, но обикновено не постъпваме така. Правейки две неща наведнъж ние се чувстваме сякаш сме спестили време, освен това има едно глождещо усещане, че да започнеш една работа преди да свършиш друга може да е по-ефикасно.

В психологията се приема идеята, че винаги е по-добре да завършиш една задача преди да започнеш следващата.

В изследване, проведено преди няколко десетилетия, Allen Bluedorn изненадващо открива, че това е въпрос на лично предпочитание.

Някои хора харесват монохроничноста и се чувстват по-щастливи, когато приключат с дадена задача, преди да започнат друга, докато има хора – полихроници, които се справят с нещата по-добре, когато се нагърбват с куп задачи наведнъж и могат да се отличат в работи, които изискват от тях да направят именно това.

Търчането в кафене с много работа може да е добър пример, макар това да не означава обезателно, че те вършат работата си по-бързо. В кафенето няма друг вариант освен да скачате от задача на задача.

На пръв поглед изследването на принудителното многозадачие е доста обезкуражаващо. То има лоша слава.

При някои изследвания хората изпълняват две задачи едновременно. При други многозадачието означава разпокъсаното преминаване през различни задачи до тяхното пълно изпълнение. Така че вие всъщност не ги правите едновременно, а в същия отрязък от време – нещо, което често се среща в работата.

Проблемът тук е познат като внимание-остатък.

Експериментите показали, че когато насочите вниманието си от една задача към друга, част от съзнанието ви все още е съсредоточено в предишната. И всеки път, когато се насочите обратно към първата трябва да си напомните какво сте правили, докато се справяте едновременно с лекото разсейване от другата задача. Това може да повиши познавателното ви натоварване.

Понякога, когато сте концентрирани върху повече от една дейност едновременно, не съществува достатъчно когнитивен ресурс, за да го избегнете. Трябва да използвате внимание, работна памет и изпълнителна функция, и колкото са по-трудни задачите, толкова по-вероятно е да превишите лимита си. Тогава вашата работа ще страда.

Концентриране

През годините множество изследвания са установили, че като цяло хората са по-бавни и доста по-неточни, когато вършат две неща едновременно (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4561751/#B93). Това предполага, че отговорът е да се изпълни докрай всяка задача, но това невинаги е възможно. В опитите на Sophie Leroy върху остатъчното внимание, този остатък от предишната задача изчезва, ако тя е била вършена под напрежение, заради недостиг на време.

Когато на хората се възлагат трудно постижими крайни срокове те се фокусират върху ограничаване на възможностите, както и върху това да вземат по-прости решения. Това от своя страна намалява остатъка от първата задача, позволявайки им да я загърбят и да се захванат със следващата. Така че едно приближаване към крайния срок не просто избистря ума ни, но позволява на паметта да се проясни по-лесно, оставяйки ни вместо това да се притесняваме за следващата задача.

Многозадачието е най-трудно, когато заданията са сходни, но малко по-лесно, ако те се различават една от друга. Така че говоренето по телефона и писането на имейл е трудно поради сходните мисловни процеси, особено ако искаме да кажем нещо смислено, докато свиренето на пиано и говоренето не са толкова трудни за вършене едновременно неща.

Ако задачите са доста различни това може дори да подобри работата ви. Проучване, проведено през миналата 2015 година в университета във Флорида изненадва дори неговите автори. Доброволци са помолени да карат велоергометри в продължение на две минути със скорост, която те смятат за приятна. По-късно те карали отново, но този път с дисплей пред тях, който им представял 12 различни вида когнитивни тестове, някои от тях изключително трудни.

При лесните тестове те казвали “давай” всеки път, когато на екрана светвала синя лапма; при трудните тестове те трябвало да запомнят дълъг списък с числа, след което да ги изредят в обратен ред. Участниците направили подобни проучвателни тестове, седейки и на стол в голяма стая, след което изследователите сравнили реултатите.

Когато били върху велоергометъра хората въртели педалите 25% по-бързо, когато трябвало да решат на ум едновременно проблемите без да ги влошават. Това е случай, при който разсейването изглежда е било полезно. Според авторите очакването на задачата може би повишава проясняването на ума, което също прави хората по-ефективни върху велосипеда.

Така че ако си падате по супер задачите, то тогава вие нямате проблемите на останалите. Едва малко над 2% от хората са брилянтни при вършенето на много неща едновременно и не допускат спад в работата си. Тази специална група е била открита напълно случайно от психолозите от университета в Юта. David Strayer и Jason Watson изследвали, защо говоренето по мобилен телефон в кола е толкова по-опасно, отколкото бърборенето с пътник, който е с вас в колата ( причината е, че пътникът естествено прекратява разговорът, всеки път, когато нещата загрубеят).

Те отбелязали нещо, което смятали че е грешка в техните данни – човек, който бил също толкова добър в карането, независимо от разсейването. Те проверили отново данните и осъзнали, че този случай не бил единствен. Двама на на всеки сто души са такива, които си падат по многото задачи, способни без усилие да се раздвоят в концентрацията си без работата им да страда от това.

Проблемът е в това, че мнозина от нас не могат да преценят дало попадат или не в тази група. Изследователите открили и това, че по-добрите в това отношение вярвали, че те са хора на многозадачието, докато справилите се по-зле на теста, в който се е искало да запомнят списък с думи, са имали проблеми и с математиката.

Но дори да не сте сред хората на супер многото задачи, които сърфират из нета, докато отговарят на имейли, играят игри на компютъра или слушат музика, можете да намерите друга изгода.

Kelvin Lui и Alan Wong от университета в Хонг Конг дали на участници компютърна задача, която включвала намирането на визуална информация, докато същевременно отговаряща на определени звуци, които могат да им помогнат в търсенето. Те установили, че хора, които обикновено използват по три или повече различни източника на информация едновременно са по-добри в обединяването на чутото и видяно от тях. Откакто истинският живот значи съчетаване на много и различни усещания, това може да бъде полезно умение.

Не са малко изследванията, показващи, че хората, които използват множество източници на информация едновременно имат влошена работна памет, но пред тези от Хонг Конг проблемът винаги е един и същ. Кое е първо? Уменията, необходими за синтезиране на информацията, които влошават паметта или многозадачието? Невъзможно е да попаднеш случайно на някой, който използва години наред едни и същи медии. Така че те винаги са самоселектирани.

Любопитен е фактът, че макар многозадачието да ни натоварва мнозина от нас продължават да работят по този начин. И така, какво ни привлича да подхождаме така? Изглежда, че дори да не е най-ефикасният начин за работа го усещаме като по-лесен. Той дори ни забавлява повече, отколкото, ако се концентрираме само върху една задача.

Има определени обстоятелства при които сме по-добри в извършването на много задачи – когато сме отпочинали и когато извършваме творческа работа, която ни кара да мислим извън стереотипа.

(Участниците в проучването е трябвало да измислят колкото може повече предназначения на кламера, вестника, вълната и дунапрена.) След това упражнение хората станали по-добри в многозадачието. Но когато участниците били умишлено стресирани те се представили по-зле.

Когато в днешно време говорим за баланса между работа и 24-часовия списък със задачи си струва да запомним, че многозадачието не касае само съвременния живот. През 1887 Ницше описва чувство, което е познато и днес: „Човек си пресмята времето дори, докато обядва и същевременно чете последните новини от стоковата борса.”

 

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com