Публикувано на: Tue, Mar 15th, 2016

Съветът на ЕС: Европейският мониторинг да остане за България, Румъния е с “впечатляваща инерция”

photo_verybig_107817Механизмът за сътрудничество и проверка остава подходящият инструмент в помощ и на двете държави членки (България и Румъния) в техните усилия за реформи, пише Съветът на ЕС в своите заключения по последните публикувани доклади на Европейската комисия. Това елиминира очакванията, че има възможност мониторингът да остане само за България.

В очакване на резултати от всяка от двете държави членки в тази рамка механизмът остава, категоричен е документът.

“В този контекст Съветът очаква следващите доклади за България и Румъния в рамките на една година и приветства намерението на Еврокомисията да продължи мониторинга на ситуацията в България и Румъния…”, пише още в заключенията.

Документът съдържа оценката на Съвета за двата последни доклада и съответно на ситуацията в двете държави и отправя препоръки за бъдещи действия. Към България критиките са повече, докато Румъния е поздравена за осезаемия прогрес по целите, които поставя механизмът.

Съветът признава и окуражава стъпките, които са предприети да се върне процесът на реформите в България отново в релси, въпреки че цялостният процес в България трябва да бъде ускорен спешно, пише в заключенията.

Отбелязано е като постижение изменението на конституцията от декември 2015 г., което е “стъпка напред към реформите на Висшия съдебен съвет”, но и че са необходими последващи действия.

България следва да предприеме следните действия, напомня Съветът препоръките, присъстващи и в доклада:

– да постигне широк и категоричен политически консенсус в подкрепа на процеса за реформи;
– да се фокусира върху усилията да се премахне противоречието, касаещо политическо влияние върху правосъдната система и въпросите за почтеността на назначенията;
– да подобри ефективното прилагане на съдебните решения;
– да продължи с реформите на ВСС и прокуратурата и да засили правомощията на съдебния инспекторат;
– да модернизира наказателното законодателство;
– да постигне резултати в борбата с корупцията на високо ниво чрез конкретни и устойчиви резултати;
– да подобри прозрачността на публичните поръчки;
– да даде приоритет на приемането на нов антикорупционен закон, което включва учредяването на добре; финансирана, обединена антикорупционна институция със силен независим мандат.

Съветът още забелязва трудностите при “натрупването на опит в областта на борбата с корупцията и организираната престъпност”, пише в заключенията. Посочено е и че бързо трябва да се разрешат проблемите, които в момента спират работата на дирекцията за организирана престъпност в МВР, както и на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

В същото време е отбелязано поддържането на “впечатляващата динамика” в Румъния за справяне с корупцията на високите нива и растящият професионализъм в правосъдната система

“Румъния е на път да осигури необходимата устойчивост и необратимост на реформите, които ще ѝ позволят да постигне целите на механизма”, пише в документа.
Препоръките към Румъния включват назначенията в правосъдието да бъдат прозрачни и съобразени със заслугите, както и стриктно да се проверят кандидатите на предстоящите избори в страната.

След като последните доклади по МСП показаха сериозна преднина на Румъния пред България, мнозина наблюдатели заподозряха, че в възможно Брюксел да прецени да прекрати мониторинга върху Румъния. На практика България и Румъния не са по никакъв начин свързани – МСП за двете държави е въведен с две отделни решения.

Първоначално механизмът служeше за активирането на предпазни клаузи в Договора за присъединяване, в случай че София и Букурещ не успеят да осъществят достатъчен напредък. Приложимостта на тези санкции обаче изтече в края на 2009 г. Дебатите в Съвета дали да се свърже резултатът от МСП и влизането на двете страни в Шенген не доведоха до единодушно решение, но според мнозина на практика Брюксел реализира именно такава стратегия в момента.

Въпросът за “разделянето” между България и Румъния е на фокус, откакто предимството на Румъния стана очевидно, а самият председател на Европейската комисия (ЕК) потвърди тази възможност.

Публикуваният документ сочи, че механизмът ще остане в сила поне до излизането на следващия доклад, който ще бъде изготвен през следващите 12 месеца. Въпреки че решението за отмяна на мониторинга трябва да бъде взето от Европейската комисия, мнението на Съвета има сериозна тежест и е представително за намеренията на Брюксел.

/dnevnik.bg/

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com