Публикувано на: Sun, May 20th, 2018

Поглед

Внезапно от някъде долетя песен. Ей тъй неочаквано, без причина и специален повод. Гласът се изви плахо и малко неуверено, сякаш опипваше акустиката около себе си, издигна се за миг и сякаш уплашен от собственото си ехо се сниши. Задържа се малко тих и неуверен но скоро започна да  набра сила и увереност.
Не можех да видя от къде долита песента. За това опитах друго. Затворих очи и се заслушах.
В съзнанието ми се появи  картина. Жива и толкова истинска сякаш я виждах, докосвах, усещах. Сякаш някой ме премести за части от секундата далеч на хиляди километри.
Там видях едно крехко и нежно цвете, което бавно и някак срамежливо разравяше земята по пътя си към светлината. Все още крехко и уязвимо то се опитваше да се изправи и да стигне пролетни лъчи на сутринта.
Но сякаш уплашено от нещо притихваше, снишаваше се, изчакваше секунда-две и  след това отново предпазливо поемаше нагоре.
Песента изчезна. Внезапно както бе дошла. Преди дори да се усетя картината изчезна също.
Не успях да видя успя ли крехкия живот да изправи снага и погледне към деня. Не успях да видя успя ли да  целуне слънчевия лъч. Не видях успя ли вятъра да го погали с топла длан.
Не видях, но знаех че е там. Знаех че се бори, за да създаде частица красота.

BG_Catalog_9_Edition
С партньорството на:
WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com